Би трябвало да не отговарям, защото е прав МБ, че се измества темата на дискусията, а тя е интересна, освен това го избиваме на съвременна политика и накрая не съм нещо забележително, че да ви занимавам със себе си. Ако не го направя, ще излезе пък, че се крия. Може би не трябваше да правя тази забележка за "преливането от пусто в празно". Обадих се защото всичко останало казано не знам дали е вярно, но е логично. Имам толкова "руско", колкото и останалите българи - славянския произход. Мога да допълня и, че никога не съм бил никакъв "член", нито пък имам облаги на такава основа. Не обслужвам и никоя (организирана) пропагандна линия, както (може би) някои участници тук. Не искам и да споря за ползите и вредите, и последиците от различните "съюзници" на България макар, че имам съответната позиция със съответните аргументи.
Искам да спомена обаче, за историческите тенденции в междудържавните (не международните) отношения. Отакто я има най-нова България, сме в руската сфера на влияние. Това българския народ го осъзнава и горе долу го приема. Така мисли не-само Русия (СССР), така мисли и Западът. И това ще продължава да е така независимо от желанията и намеренията на част от нас. Съществува едно убеждение, че е достатъчно да декларираме, че се прехвърляме от другата страна и там ще ни отредят достойно място. Да ама не. Никой не пропуска да се възползва от един неочакван съюзник, но и никой не уважава такива "съюзници". В момента, както и няколко пъти в миналото, се възползват от нашето поредно "измятане", но за "достойни" съюзници няма да ни приемат
(появява се в главата ми един стар виц който завършва така - "жена, жена, не ми е за друго, ама като знам как се чука чуждо, душата ме боли за тебе"). Ние пак сме изпаднали в положението на "жената". Начинът на създаването на съвременна България "завинаги" е определил мястото и. И по външни и по вътрешни причини. Онези, на които това е "неприятно", да се сърдят на Англия, Германия или Франция, че не са дошли те да ни "освободят". На Балканите позициите се печелят с оставените кости, а не с оставените заеми.
И искам накрая да завърша, че благодарността си е благодарност, но достойнството си е достойнство, а то е което липсва на управниците ни през последните 100-тина години.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.