Имам малко време и ще си позволя да изложа няколко, по - малко известни факти, които много добре се връзват с втората част на заглавието на темата - "за ползата от демокрацията".

Става дума за начина по който е било избрано деистващото по време на ВСВ народно събрание. Малко известно е, че освен, че няма партии и ситемата е строго мажоритарна, за да се кандидатираш е трябвало да бъдеш одобрен от областния управител. Ако някой не вярва съм готов да покажа извадка от списък на хора, които не са получили одобрение за да се кандидатират. Това ограничение е въведено, ако не се лъжа с наредба - закон и дава право на областни управители да отказват достъп до листите на твърде широк кръг от хора. Направо е абсурдно, но в нашия семеен случай е отказано на дядо ми, въпреки, че е бил депутат в предишното събрание. Да уточня, не е бил комунист и след 9.09. е изкарал над 10 г. по панделите. Та значи, по условие в народното събрание са били отстранени основната част от инакомислещите кандидати, и то по условие. Това според мен е основната причина решенията по жизнено важни въпроси да се вземат с акламации.

Едва ли е било изживяно желанието за обединение на България, но хората вече са били доста предпазливи. Освен това нека напомня, че връщането на Добруджа става не само благодарение на Хитлер. Без съгласието на Сталин и още по - точно без СССР да присъедини Буковина, вероятно и на нас парашута няма да ни се е отворил.

Значителна част от хората тогава, особено по селата, не са одобрявали нито влизането в пакта, нито "символичната война". Въоръжената съпротива срещу Германия и правителството далеч не започва след 22.06.1944г. Още през март, някои среди в БЗНС се ориентират къв въоръжени акции. Малко по - късно, по такъв повод от страната избягва бащата на Анастасия Мозер. Той специално е бил сътрудник на едни англиски служби, които не са свързани с министерството на културата на обединеното кралство. Но това няма значение, по - важното е, че наистина е имало хора, които още през март 1941 са били против влизането в остта. Включително външния министър Попов, един безусловно мислещ и достоен човек.

Пак е редно да напомним, че ние влизаме в пакта, едва след като Югославия се присъединява към него. Никой не очаква последвалия там преврат.

Не е било лесно да се откаже на Хитлер, факт, но също е факт, че Дания го прави, преди март41 струва ми се и все пак успява да не бъде третирана от немците като окупирана страна. Не им ебило гот сигурно, но са се справили по добре от нас.

Освен БЗНС, про-англииската и про-френската опозиция също работят срещу присъединяването ни към пакта. А това са хора от калибъра на Буров например, с авторитет и пари, и възможности. Антихитлеристки настроения има и във войската.

Логичен е въпросът защо всичките тези хора не се изявяват ярко. Според мен, освен липсата на партии и служебното отстраняване от НС на неудобните, огромна е ролята на Царя. Той безусловно е имал авторитет.

Имал е качества очевидно. След като върлият републиканец Стамболииски съвсем сериозно е мислел да го прави председател на Републиката, която готвел.( Май е много познато нали).

Освен това личният режим на Борис, установен, напрактика още по времето на ген.П.Златев и бетониран при Кьосеиванов се оказва много успешен за икономиката на държавата. И хората са му вярвяли, може би по начина по които и сега вярват на Симеон, смо че тогава с повече основание.

Почти съм съгласен, че едва ли България е щяла да бъде друга след решенията в Ялта или, ако трябва да бъдем по - точни - след решенията на Московската среща на Сталин и Чърчил. Но почти... Защото при друга политика, провеждана още от лятото на 43та е било възможно нещата да протекат по друг начин.

Тогва обаче,(пак поради липса на демократични механизми) начело на държавата застават хора без абсолютно никакъв политически опит. Богдан Филов е бил блестящ археолог и убеден привърженик на немската школа в тази наука. Механично е пренесъл възхищението си към тази школа към политическата доктрина на фашизма. Освен това, той е без абсолютно никакъв политически опит, той и за това е избран от Борис - за да слушка. Принц Кирил е бил много готин, разбирал е и от земеделие и от стопанство, но с политика специално е внимавал да не се занимава, до момента в който става регент. В нарушение на конституцията, впрочем. За храбреца Михов, не ми се и говори, защото той е един от многото похарчени в политиката достойни мъже . Добрия банкер Божилов, може би много подходящ в друг момент, е бил може би най- неподходящото нещо в този.....

Тъжно..... Май ме прибара графоманията. Отивам да пия бира