Здравейте, момчета,

Поздравления за избора на темата, но ми се струва, че тръгна малко настрани.

В действителност е имало два плана за освобождаването на Левски - единият - ръководен от Атанас Узунов е описан във "Видрица", а другият - ръководен от Стоян Заимов - в спомените му (ако не се лъжа).
Трябва да се каже, че първият план е бил много по-добре разработен, а конспирацията е включвала освен значителна по брой чета (40 човека), известен апарат от агенти, които да следят придвижването на конвоя, както и помагачи от работниците и служителите по железницата, повечето чужденци, които са симпатизирали на българското освободително движение. Това, вече е твърде сериозно.
Впрочем, турските власти са се досещали за огромния риск от транспортиране на Левски, както и от един показен процес. Те са надценявали степента на подготовка на революционната организация и са се опасявали от избухването на въстание. Такива прецеденти е имало много тогава - Италия, Сърбия, Гърция, Полша, Унгария и т.н. Светът още е бил под впечатлението на 1848 г и на войните за обединение на Италия и Германия. Такова е било и опасението на европейските полицейскии съдебни консултанти, които са настоявали за бърз, непоказен процес, при спазването на всички процесуални и материалноправни норми, за да може да бъде защитена присъдата при евентуална международна ревизия. Счело се е за необходимо да се акцентира върху криминални, а не само върху политически обвинения. Точно такъв е бил и процесът в София. Остава да гадаем какво са щели да направят, ако Левски е подписал молба за помилване. Той, обаче, не го е направил, за разлика от повечето хора в неговата ситуация (най-пресен пример - Йоджалан). След този шамар, просто е било задължително бързо да се приведе в изпълнение смъртната присъда, докато не се е разчуло.

За разлика от опита на Атанас Узунов, планът на Стоян Заимов е много по-семпъл и по него не е извършена толкова сериозна подготовка. За съжаление, обаче, повечето участници в първия план загиват през 1875-1876 година, а Атанас Узунов е разстрелян за участието си в офицерските бунтове срещу регентството, така, че заслугите му не са били изтъквани.
За разлика от него, Стоян Заимов е стамболовист и се издига, като естествено се опитва да повдигне значението на ръководения от него заговор, но това не е възможно, защото за плана не е извършена съществена подготовка.

Така и двата опита се забравят, за което съществено значение има и Народната власт, чиято официална доктрина беше, че българският народ, поради естествените си качества - глупост, мързел и склонност към предателство не е способен самостоятелно да определя съдбините си и най-добре да натовари с тази отговорност братския руски народ, който има богат опит в определянето на съдбини. (това е едно към едно руската доктрина за България от времената на Александър ІІІ до Елцин).

Без да иска, в тази схема се набута и Слави Трифонов, чиито сценаристи не са особено ерудирани.
Считам, че се прави голяма грешка с това, че от средствата за масова информация се сипят обиди към собствения народ. Това е безотговорно, глупаво и показва нищетата на говорещите.

Примери за предателство на националните герои има във всички страни по света, МНОГО ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО У НАС:
- Шотландия - Уилиям Уолъс - предаден от бъдещия крал Робърт Брус;
Робърт Макгрегър Кампбел (Роб Рой) предаван многократно и все от Шотладци - Маркиз Монтроуз, Херцог Аргайл и напротив - освобождаван и подпомаган от английски католици - привърженици на Стюартите;
- Франция - Жана Д Арк - предадена от краля си, комуто поставя короната на главата;
- Испания - Ел Сид - предаден от краля си, когото е поставил на престола;
- Германия - херцог Валенщайн - предаден от Императора, на когото е спасил короната и убит от собствените си подкупени офицери; Томас Мюнцер - предаден от духовния си водач Мартин Лутер, в името на когото се сражава, а физически, от командира на конницата си.
Това са само отделни звена от безкрайната верига на предателствата, но европейските народи, въпреки това не викат от екрана "ГОЛЕМИ СМЕ ПРЕДАТЕЛИ МАМА МУ СТАРА".

В противовес на казаното дотук, трябва да се подчертае, че няма сигурни доказателства, че Левски е бил предаден. Българската общественост е подведена от огромния авторитет на Дядо Вазов, който пише:
Той биде предаден и от един поп -
този долен червяк, този низък роб,
този брат на Юда, туй пятно за храма,
Дякона предаде чрез черна измама ...

Ех този балкан, какви псувачи ражда!

Какво излиза накрая - другите народи имат стотици доказани предателства, но никой не ги и споменава и се бият в гърдите за ужасно лоялни, докато ние имаме едно недоказано съмнение и ореваваме орталъка от какви предатели е съставен българския народ.

ТОВА СЕ НАРИЧА СИСТЕМНО И ЦЕЛЕНАСОЧЕНО РАЗРУШАВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО.

ДЯКОНЕ, ПРОСТИ НИ.

А иначе, бъдете живи и здрави.