Започнах да го чета. Много глупости ей, нямат прочитане. Тоя е типичен прабългарист.
В азбучника с думите видях почти пълно издание на турцизмите в българския език. Между другото, в поясненията само тук-там си позволява да предположи за някоя дума, че е прабългарска. И с право. Няма данни за това. Доста думи се опеделят като персийски с пояснението, че са попаднали в българския през турски. Добре, ама какво общо имат прабългарите с това. Не мога да разбера персийци ли се мъчи да ги изкара или турци(за второто съм съгласен). Този човек, когато е съставял списъка, съзнателно е забравил няколко неща.
1. И славянските и персийския езици са арийски (заради Добрин - индоевропейски) от което следва в тях да има много думи с еднакви корени и сходни значения. Забравяйки това, той се плъзва по следната формална логика - има я думата в българския език, има я в персийски - значи персийска заемка
(евентуално с прабългарско участие). Да, ама не. Пример - бог. Има я в персийски, ама я има и във всички славянски езици. Въпросът ми е - кога успяха прабългарите да стигнат до Кашубия и да ги научат как се нарича господ. От бързия преглед мернах поне десеттина такива. Жупан, стопан ....
2. Скитските народи(за случая сарматите), от които произхождат персите, са съседи на славяните в продъжение на хиляди години и съвсем естествено е да има директен лексикален обмен между тях(а и не само лексикален). Пак не виждам ролята на прабългарите в тая история(по това време те си сресвали конските опашки някъде между Памир и Алтай или кой знае къде).
3. Персийски (директни)заемки има и на по-късен етап и то за дълъг период по времето на съществуването на Българската държава
4. Една голяма част турските заемки в българския език са всъщност с персийски произход(което не означава че турците са персийци). Употребявам "персийски", като имам предвид арийските народи живяли на територията на Персия до Инд. И пак не виждам участието на прабългарите в тая дандания.
За сума думи се прави паралел(по звучене) с източнокавказки и чеченски. Добре, ама азърбайджанците са всъщност оригиналните турци, а пък чеченците са една турска разновидност. Така че пак турцизми.
Дотук за персийските заемки. Прави се опит да изкара прабългаски типични турцизми като "мегдан" например. Пробутва за прабългаризми думи, чиито корени могат да бъдат открити в други индоевропейски езици, които със сигурност нямат нищо общо с прабългарите. Пример - ботуши, капа .... , сравни ги с английския. Краде славянски корени и ги изкарва прабългарски(само защото му звучат малко непознато), пример - говоря и хоратя. Кога прабългарите научиха чехите да (х)оратят. Има и доста още, например диалектното (от моя край) "кай" произлизащо от "каза" - "казвам" беше открито (от автора на речника) у някакви далечни роднини на прабългарите в централна Азия. "Мразя" е славянска дума в първоначален смисъл, да направя така, че някой да застине и повече да не мърда. Много близко е до "смразявам" и много далече от някакво си "BRAZI" пак някъде от централна Азия. "Качвам" е много близо до "кацам"(но това не го споменава) в смисъл на "заставам върху" го има и като славянска заемка в съвременния гръцки, ама и то се оказа прабългаско. Е, има и случайни съвпадения. "Пъдпъдък" например. Не е изключено пъдпъдъка да се е наричал "пъдпъдък" и в Скалистите планини (ако го е имало там). Доста народи дават имена на животните в съзвучие на звуците, които тези животни издават. Като тези народи не са чували едни за други, а пък имената на животните съвпадат. Друг подобен пример е "ко-ко-шка". Тя пък издава звука "ко-ко-ко". Вероятно прабългарите са я научили да ги реди такива. Има и смешни моменти, например жаргона "поркам" - пия, напивам се произхожда от "напивам се като прасе" като българското "прасе" е подменено с френското "порк" (не си спомням вече правописа на френски) и стана актуално последните 100-тина години (откакто сме с европейската "циливилизация"), та и поркам се оказа прабългарско изобретение. И други смешни моменти има, например прабългарите научили французите как се наричат "пастите". И това далеч не е всичко. Ама нямам време повече да пиша. А и туй са хиляда думи ей, не е шега работа, докато ги прочета всичките, седмици наред ще се смея.
А за топонимите да не говорим. На всички умни хора в България е известно, че те имат главно тракийски произход, кога и те станаха прабългарски. Ама с тях ще се смея утре, сега трябва да свършвам. Много поздрави на прабългаристите и главно на Dr. Farooq Babrakzai.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.