По принцип съм съгласен с теб, че християнството не би могло да съхрани българското народно съзнание само по себе си в условията на 500годишната турска империя. Някой вече го каза (не помня точно кой и къде) в този клуб. Ако сме си запазили народното съзнание, това е станало по волята на султана (някой трябва и да плаща данъци в тая империя). По времето на "голямата екскурзия" през 89-та и съответната пропаганда около нея имах достъп до интересни документи от онова време. Доста масово (и доброволно) явление е било българи да приемат Исляма и да постъпват в Еничарския корпус. И то съвсем не в детска възраст, както ние го знаем. Виждал съм преводи на султански укази - одобрения на тази тема. Описаните случаи са стотици.
Когато на турците им идва на ума да направят всички поданници "турци", в началото на 20ти век, го постигат сравнително лесно(като се изключат кюрдите разбира се, които са мохамедани). Одринска Тракия е жив пример за това. Познавах възрастни хора, изселвали се от там, които казваха - "тези които останаха там - сега са турци" Разбира се болшинството са се изселили, останали са ония, които са имали много земя и нямало как да я вземат в България.
От друга страна християнството успява да съхрани спомена за "българските царе". Цъковното административно деление, с малки изключения, си остава такова, каквото е било по времето на Шишманова България. Интересно е и още един факт. Преди създаването на Румънска патриаршия, Румънските митрополити в документите си споменават принадлежността си към несъществуващия вече от стотици години български патриарх.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.