какви бяха основните насоки на обучението ви - обстрел на предварително избрани точки и копаене на окопи в пълен профил или нещо друго? Чувал съм за бойни тревоги, при които основното е било максимално бързо да се изнесеш към турската граница, което, съгласи се, не се прави при отбрана - не ми се вярва там да са ви окопите.

Питам съвсем сериозно, щото разправят, че отбраната никога не е била сериозен приоритет на комунистите, което се потвърждава и от моята служба - Пловдив, любопитен кашик, ама с парашут. И макар че имахме представа как се постъпва при вражеско нападение (зелена граница - идеята е, че ти се скриваш в планините и след като минат враговете се оказваш в тила им, което е основна задача при разузнаването), наблягахме на десантиране на групите, което както сигурно знаеш, може да се извърши само при господство във въздуха, което от своя страна не можеш да имаш, ако се отбраняваш.

И още нещо - всичките тези приказки, че трябвало да се издържи не-знам-си-колко минути са несериозни. Дори да сме разчитали на руснаците да ни спасят задниците, те просто няма как да се домъкнат тук навреме при изненадваща атака - необходимо е технологично време. Нашата армия дори в най-славния си тоталитарен подход не е наброявала повече от 200 - 250 хиляди (наистина, в основната си част на правилното място), което в сравнение с милионната редовна турска армия с най-добрите след щатските бойни пилоти е недостатъчно, за да задържиш позициите си повече от ден-два. Сериозния отбранителен вал е Стара планина (и Родопите срещу Гърция, разбира се, ама пък те от 600-700 години не са ни сериозна заплаха), която наистина би озорила турците.

Според мен, армията ни е била готвена за внезапна атака. Не сама, а с помощта на руснаците, които овреме са щели да се дислоцират до нашите части. И това се потвърждава от думите ти, че си бил в най-черните полкове. Приличат ми на наказателните полкове от Втората Световна - основните загуби винаги си били техни (на практика почти са ги избивали), защото са тръгвали в атака първи. А щом е така, защо да си губим най-добрите хора ... да мрат наказаните и разжалваните. Още повече, че тези офицери имат най-голямо желание да се докажат (за да си върнат загубената слава), следователно ще бъдат най-упорити и жестоки при атаката.