Не споря за наименованието на американското копие на Т-34 Шърман или някой друг от техните генерали(май от гражданската война) но това няма голямо значение. Такъв американски танк съществува, създаден е след войната (със съответните подобрения, като се има предвид времето на производството) с незначителни различия спрямо Т-34 и е бил доста време на въоръжение(в началото на 80-те в казармата трябваше да му знам добре данните и начините на откриване). Впрочем по това време все още имаше 34-ки в българската армия, като поддържащи танкови роти към кашимерийските полкове.
Като ще определяме "най-добрия" танк би трябвало да им изтъкнем предимствата. Т-34 е замислен като лек танк но станал среден, особенно след като му сложили новото 85мм оръдие и му удебелили челната броня.
Предимства:
1. Дизелов двигател проектиран за него и с достатъчна мощност да му осигури добра маневреност. Поради дизеловото гориво е много трудно запалим.
2. Висока скорост на шосе, позволяваща бърза предислокация на големи разстояния за кратко време на собствен ход.
3. Лесно, бързо и опростено производство. Лят купол, което спестява заварките и увеличава здравината, като се има предвид и формата на купола (която е възможна само при леене), куполът е практически непробиваем.
4. Сравнително прост механизъм, позволяващ стрелба в движение.
По тези точки Т-34 за онова време е уникален.
Недостатъци:
1. Слаба броня
2. Малък калибър (дори и с новото си от 43-та оръдие)
Недостатъците не могат да бъдат избягнати заради двигателя. Но така както е използван недостатъците не са съществени. Поради добрата си маневреност е трудна мишена, като се има предвид, че не е необходимо да спира за стрелба. А големите загуби на 34-ки, са компенсирани с производството на нови. Можел е да бъде произвеждан (сглобяван) навсякъде.
Може смело да се каже, че Т-34 е спечелил войната, независимо че Сталин не го харесва (вижда му се малък и слаб) и относителния дял на 34-ките в началото на войната в армията е малък. Не напразно Цяла Източна Европа беше осеяна с 34-ки поставени тук и там като паметници на победата. Когато ги махаха, много от тях слязоха от паметниците на собствен ход след 40г престой.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.