Здравейте,

Благодаря за добрите пожелания.
На въпроса на Тореро:
След потушаването на Априлското въстание, никой в Европа не е имал представа за реалната боеспособност на българите. Докато френските кореспонденти предават, че българите са имали малобройна, но организирана по европейски образец армия, със своя униформа, офицерски и подофицерски състав, както и обучени (макар и набързо) войници т.е. военната акция на българите е сериозно организирана по италиански модел, всички останали (британски, американски и руски кореспонденти) представят въстанието като почти стихийни метежи, предизвикани от дейността на нелегална организация - без сериозно влияние сред населението. Австрийските и германските вестници дори намекват за действия на руски агенти. Според французите, българската въстаническа армия има трите основни рода войски - пехота, кавалерия и артилерия, докато за всички останали, четите са почти тълпи слабо въоръжени селяни. За романтично настроените французи и италианци, българите са храбри воини (е, от италианците - всякак по-храбри), за британците и американците - невинни жертви, подложени на геноцид, за германците - руски оръдия (както винаги, на балканите Германия не вижда по-далеч от собствената си халба бира), а за руснаците, православни братя, избивани невинно от Агарянина.
Интересно е, че самите турци също нямат реална представа за боеспесебността на въстаниците. Едни от тях твърдят, че това е било неорганизиран метеж, а други оценяват високо акцията и се благодарят, че въстаниците не са били по-многобройни и са нямали подкрепа отвън.
Героичните прояви на българските доброволци през Сръбско-турската война, убеждават руското командване, че си заслужава да опита с формирането на българска част, но то няма никаква представа не само за евентуалната и боеспособност, но дори и за приблизителната и численост. Затова, първоначално, опълчението се създава като "пеши конвой на Главнокомандващия" - военна част, която може да е както подразделение (взвод или рота), така и батальон. Напливът на доброволци, обаче, надхвърля всички очаквания и опълчението са формира като бригада в трибатальонен състав, после като две бригади, а накрая и като седем дружини (батальона) и една конна стотня, с почти осем хиляди човека личен състав. Командването на опълчението е поверено на генерал-майор Столетов - опитен и разсъдлив военачалник. Старшите офицери са наистина от най-добрите в руската армия - граф Толстой, подп. Калитин и др. Като оберофицери в много от дружините служат българите, завършили руски военни училища (главно Одеското пехотно училище). Повечето от българските доброволци са получили добра военна подготовка в Първата и Втората легия (Втората легия е български клас в Белградското военно училище, така, че завършилите на практика са офицери), има много доброволци от Сръбско-турската война, въстаници от 1876 г, четници с дългогодишен боен опит, военнослужещи от различни сръбски, румънски и руски части. Руското командване, което очаква малка група ентусиасти-новобранци и смята да ги влачи за показ около Главната квартира е учудено, че вижда насреща си опитни войници, някои от които ветерани дори от армията на Гарибалди (чунким, ако там бяха само италианци сигурно щяха да стават само за оперен хор). Опълченците са добре екипирани - зеленият цвят на куртките им може да се приеме за защитен - един от първите случаи в света. Въоръжени са с иглени пушки система "Шаспо" - френско оръжие, доказало себе си във войната от 1870 година, но значително отстъпващо на турските "Хенри-Мартини" и руските "Бердана - 2". Като недостатък на системата мога да се посочат хартиената гилза, чувствителна към влага и деформации, дългата бойна игла, която нагаря, загрява се и се чупи, наличие на гумени уплътнения, които прегарят. Все пак, пушката "Шаспо" е по-добра от турските системи "Шнайдер" и "Ремингтън"(на египтяните) и от руските "Карле" "Баранов", а може би и от "Бердана - 1".
Като забелязва качествата на опълчението, руското командване решава да го използва за ефектна демонтсрация, включвайки го в Предния отряд на ген. Гурко, който по първоначалния замисъл трябва да завземе Одрин и триумфално да обере лаврите от войната. Въпреки, че този план се проваля, опълчението доказва, че ненапразно е изпратено напред. В боевете при Стаза Загора и отбраната на прохода Шипка, българските пехотни дружини показват че са съставени от закалени професионални войници, които са в състояние да водят спокойно бой с далеч превъзхождащ ги неприятел, маневрират умело на бойното поле (особено при Стара Загора) и умеят да изпълняват блестящо най-трудната задача за всяка пехота - организираното, прикривано с огън откъсване от противника и пресратяване на бойното съприкосновение, при което респектираните турски части срещу тях не са в състояние да организират преследване и развитие на успеха си. Това, дори и днес е по силите само на най-добрите от най-добрите части.
На Шипка, при бойни загуби от над 40 на сто от офицерския и над 30 на сто от войнишкия състав, дружините запазват боеспособността си, което е възможно само при отлична подготовка на войниците, така, че те да не се нуждаят от пряко командване в своите действия. Не е преувеличено казаното от полк. граф Толстой, че почти всеки опълченец се равнява на подофицер от руската армия, а много надхвърлят по качества съюзните (сръбските и румънските) офицери.

Поправка: Главнокомадващ във войната 1877-78 година е Великият княз Николай Николаевич - брат на Царя - Освободител. Той приема капитулацията на Осман паша. Цесаревичът, Александър Александрович се мотае със свитата си из главната квартира с цел, по думите на баща му "Дано поне войната направи от него човек". Видно от царуването на Александър ІІІ, опитът е бил неуспешен.


Жена ми издържа конкурс за клиничен психолог в психиатричната клиника, с евентуална аспирантура и преподаване.

Бъдете живи и здрави.