Здравейте,

Сюлейман паша е френски евреин. Преподавал е в Сорбоната класическа литература. Прочул се е при потушаването на въстанието в Херцеговина през 1875-1877 година. Лично много храбър. Използва войските масирано, съсредоточени в едно главно направление. Действа с усилване на натиска чрез подвеждане на резерви от дълбочина. Използва еднакво добре огъня и щиковия удар. Често избира като направление на главния удар центъра на неприятелската позиция, разчитайки, че противниците му следват разпространените тогава оперативни схеми и са съсредоточили силите си на единия или на двата фланга. Типичен пехотен генерал от френската школа, с посредствено стратегическо мислене. Не е склонен да маневрира достатучно, а действията му в зимната кампания 1877-78 г показват, че не умее да управлява маньовъра на войските - тогава тотално губи управлението на войските от софийската и шейновската групировки, вследствие на което втората е изцяло пленена, а първата е разпиляна из Родопите и Тракия, така, че не успява да се събере до края на май 1878 г т.е. до три месеца след края на войната. С основание обвинен за поражението на Османската империя и осъден на смърт. По-късно присъдата му е заменена с вечно заточение. Умира около 1880 година, (не си спомням точно).
Осман паша е турчин. Представител на английската школа. В началото на войната командва Видинската групировка войски, която има за задача охрана на Сръбската граница и участъка от Дунав от Видин до Никопол. След руския десант при Свищов, светкавично успява да придвижи цялата си армия и да заеме Плевен, буквално ден преди руската конница - едно изключително постижение, предвид че разстоянието от Видин е три пъти по-голямо отколкото от Свищов, а пехотата на Осман паша се състезава с руската конница. Само за месец Плевен е превърнат в мощна крепост - също постижение на военно-инженерното изкуство. Създаден е стратегическият военен път за снабдяване през дъбниците, ловеч и Орхание. Действията на Осман паша създават изключително тежка стратегическа ситуация за руските войски, които се оказват затворени в един коридор, широк само стотина километра, между Плевенската армия на Осман паша и Източната армия на Мехмед Али - командира на Египетския корпус и престолонаследник на Египет (по кръв - албанец). За щастие, той предпочита да не напуска сигурния укрепен четириъгълник и да рискува своите египтяни и се ограничава с пасивна отбрана, вместо да свие клещите и заедно със Осман паша да изхвърли русите, преди те да са довели през дунава още войски. От друга страна, въпреки изгодното си положение, Плевенската армия не получава желаните подкрепления, защото турското командване разчита на фронталния удар на Сюлейман паша, завземане на проходите и съединяване с Плевенската групировка. За приемането на този план голама роля изиграва красноречието на самия Сюлейман - той е по-близо до Истамбул и планът му дава на практика главното командване във войната. Усилването на руските войски, които получават огромни подкрепления блокират Осман паша в Плевен и не му позволяват активни действия - съотношението на силите е 3 към едно в полза на русите, а по-късно нараства до почти 5 към 1. Осман паша е принудил руското комадване да преосмисли изцяло плановете си за войната и да ангажира военните ресурси на цялата огромна империя, докато той не получава почти нищо по трудно защитимия си път за снабдяване. Въпреки това, турските войски успешно отбиват щурма на руските войски, нанасяйки огромни загуби на нападателите. Турците се защитават умело, пестят силите си, маневрират изключително грамотно с резервите. Медико-санитарната обстановка в града е нормална - няма епидемии - нещо нечувано са обсаден град. Не се допускат големи издевателства над населението, въпреки, че то е доказано нелоялно - делегация от града е канила руските войски. В завяна на това, атаките, водени храбро от ген. Скобелев-младши - популярен и неграмотно смел човек, любимец на кръвожадния руски двор и на панславянската общественост водят до загуби - в десетки хиляди човека, без да се очертава падането на крепостта.
С упоритата отбрана на Шипченския проход и стабилизирането на фронта по Стара планина, положението на Осман паша постепенно става безнадеждно. Турското главно командване (разбирай Сюлейман) отхвърля идеята му за пробив и изтегляне на войската в София или зад Балкана, защото Сюлейман още поддържа проваления си план.
Тогава идва потомственият военен, един от най-големите руски авторитети в областта на фортификацията и военното инженерство немец по произход и русин по убеждение - ген. Тотлебен - също представител на английската военно-инженерна школа. С умели действия на конницата и отряди подвозна пехота, той успява да завземе всички укрепени пунктове по пътя Плевен-Ловеч и Плевен-София, чак до Орхание. Така, единствената връзка на армията на Осман паша с Империята е прекъсната. Крепостта е блокирана отвсякъде а щурмовете са заменени с методичната и разрушителна работа на обсадната артилерия. Ранените в турската армия са над 1/4 от личния и състав. Боеприпасите са на изчерпване след няколкомесечните боеве. Няма хляб. Липсват медикаменти. Санитерната обстановка в града се влошава. Руската артилерия методично разрушава укрепленията въпреки упоритите действия на гарнизона по възстановяването им. Градът рискува да се превърне в гробница за армията и населението. Осман паша се решава на отчаян пробив към София - единственото възможно място. Генерал Тотлебен го очаква именно там с добре подготвена контраударна групировка, развърната зад бродовете на река Вит, с предварително уточнена огнева система и простреляни от артилерията участъци (новост). Въпреки това, пробивът може и да успее. Турската армия се хвърля отчаяно. Завързалият се упорит бой, обаче води до изчерпване на мунициите, а зад изградената първа руска линия следва втора, чиито свежи войски се хвърлят в боя. Изчерпали мунициите и настъпателния си порив, турските войски се връщат в крепостта. Към обяд всичко свършва. Раненият Осман паша предпочите да запази живота на войниците, които са му останали и предлага сабята си на руския престолонаследник. Предаването е извършено с големи почести. Осман паша е представен на Императора в руската главна квартира, който му връща сабята. Турската общественост оценява заслугите на най-мъдрия си военачалник. Осман паша е награден с титлата Гази - воин на вярата и до края на живота си е член на Държавния съвет. Султан Абдул Хамид, обаче не съумява да се възползва от качествата на стария воин.
От останалите турски пълководци заслужават да се споменат Вейсел паша, Мехмед Али, но за тях, ако стане дума, друг път.

Бъдете живи и здрави.