Я виж ти,
Става все по-интересно.
Конният бой:
По времето на Фридрих Велики и Наполеон се е смятало, че конният удар (шок), предизвикан от сблъсъка на конницата с бойния ред на противника има мехонична природа на движещо се тяло, от което стърчат остри предмети и енергията му е равна на общата маса, по квадрата на скоростта върху две. Конницата се е построявала в плътни бойни редове, атакували се цели съединения (дивизии) и дори обединения (корпуси), на широки алюри (полски галоп и кариер). Основната тактическа единица е бил ескадронът, построяван плътно, в един ешелон, в няколко редици. По фланговете и зад бойния ред са се разполагали най-опитните подофицери, които са отговаряли за "заключването" на бойния ред т.е. притискали са фланговете един към друг и не са давали на ескадрона да се разпилява. На маневри, в присъствието на фридрих са регистрирани случаи, когато в конницата на Зайдлиц, средните ездачи буквално са повдигани във въздуха от притискането. Въпреки това, механичен сблъсък между конниците никога не е имало. В редките инциденти, когато два коня са се сблъсквали срещуположно на бърз алюч, обикновено са загивали поне по един ездач и един кон, ако не всички.
Във всеки боен ред, преобладават посредствените като умения и храброст бойци. Те не желаят да се бият, страх ги е и не им се върви срещу противника. Психологически, за тях е особено важна близостта на другарите им, но въпреки това, биха дезертирали при всеки удобен случай. При сближаване с противника, тези конници несъзнателно задържат конете си и в последните метри, алюрът забележимо се забавя. С пълен разбег и размахани саби влизат в контакт с противника само малцина храбреци. Затова е важно те да са в първата редица, за да не изпогазят изоставащите преди сблъсъка. Ролята на плътния боен ред, на практика, е била, да доведе войниците до противника, без да могат да избягат или да си намерят извинение за изоставане. Откакто започне схватката, вече всеки се бие за живота си, в близост до своите другари, които му оказват подкрепа. Дори днес, на тактически занятия с бойните команди на клуба, виждам ефекта на бирзото сближаване с противника. Някои от хората ми изостават - на един му се скъсал стременник, на друг седловият опас му бил разхлабен, на трети му се спънал конят и т.н. При това, те не си рискуват живота. Става интересно - сближаваме се уж в една редица, а като спрем - сме в две редици.
Конната схватка е извънредно динамична - има време само за един - два удара. Падането в мелето е равносилно на смърт. Целта на всеки е да пресече противниковия боен ред и тогава се ориентира какво да прави. Повечето от новобранците, конниците въоръжени с пики и теси, които са свикнали да се бият изправени върху стремената, вкарват ботушите си до край. Това им дава опора, но рискуват при падане на коня да заклещят крака си в стремето, а в боя това също е смърт. Затова, много опитни фехтовачи, които са се научили да движат въоръжената ръка независимо, леко и плавно захвърлят стремената - те не са им нужни за краткото време на сблъсъка, но за да стане така, трябва много добре да владееш коня и сабята.
Та като заговорихме за сабята - крайно погрешно е да се смята, че конната фехтовка изисква сила или работа с тяло - напротив - колкото и да е тежка сабята, тя се управлява само с въоръжената ръка, като тялото винаги остава в необходимия за контрола на коня седеж, независимо от нея. Силата на удара идва от движението на коня и от инерцията на спускане на въоръжената ръка. Тежката сабя се размахва по-широко от леката, но пак, без тесане и отклонения на тялото. Така, че натискане върху стремената или изправяне върху тях почти никога не е нужно за опитния фехтовач. Той предпочита шенкелите му да са свободни за управление на коня, така, че ако му е нужно да съкрати дистанцията з 30 см, просто да накара коня да го направи, а не да се гърчи отгоре като смок. Да, ама новобранците и повечето от старослужещите кавалеристи, все пак са били посредствени ездачи и фехтовачи и тия премъдрости не са ги можели, така, че по-добре да натискат в стремето, отколкото да се сипят като грах от торба.
Изобщо темата за кавалерията е много интересна (почти като марксизмо-ленинизма) и, ако ви интересува можем да и посветим отделна дискусия.

А иначе, за расизма, както казва Харпър Лий, в прекрасната книга "Да убиеш присмехулник", "Всички хора са добри, когато ги опознаеш". Това е много мъдро. Аз можах да го усетя. Пожелавам го и на вас.

Засега чао, че нямам много време.

Бъдете живи и здрави.