Здрасти,

Нека сега обърнем внимание на стремето и на неговото предназначение.
Най-старите стремена са открити в Югоизточен Сибир и са датирани около 4-2 в преди Христа. Историците винаги подчертават, че стремето е имало решаващо значение за развитието на кавалерийската тактика и за превръщането на конницата в основен и решаващ род войска на бойното поле. При това, винаги се дава примера с механиката на удара с меч или сабя.
Това не е съвсем вярно или по-точно е почти съвсем невярно. Лъкът, мечът и копието са на въоръжение в конницата далеч преди стремето. Познати са още в Асирия, Древна Гърция, при скитите и т.н. Стрелбата с лък няма отношение към стремената - води се по еднакъв начин, както с, така и без стремена.
Ударите със сабя или меч се влияят от наличието на стремена, но по-малко, отколкото си мислят учените. Натискът върху противоположното стреме е задължителен само при мушкане на паднал противник на галоп, поради нарушаването на постановката на тялото на ездача - то отива напред, встрани и надолу. В кавалерийските устави от 19 век, обаче натиск се изисква във всички случаи, защото новобранците често не са научени да яздят многодобре, когато започва обучението с оръжие и много от тях не могат да движат въоръжената ръка изолирано от тялото. Така, нейната инерция повлича корпуса, той се измества встрани, балансът му се нарушава и новобранецът пада, като може да се нарани със сабята. Затова, са го карали да натиска противоположното стреме. Имал съм доста такива случаи с начинаещи в моя клуб. Впрочем, същата система на обучение се прилага и в клубовете по поло, но там топката се търкаля по земята и стремената са важни. В заключение мога да кажа, че някои кавказки и средноазиатски фехтовачи предпочитат да пуснат стремената при бой със сабя.
Всъщност, стремената имат решаващо значение само за един вид оръжие - пиката - без стремена и дълбоко седло, правият удар с пика е невъзможен, защото ездачът ще излети през задницата на коня. Да, но пиката се появява поне три-четири века след стремето, така, че неговият изобретател не може да си е казал - сега ще изобретя стремето, та след триста години, друг да изобрети пиката.
Истината е, че стремената са част от революционното изобретение - издигнато седло, което не опира в гръбнака на коня, а на две полици от двете му страни. Така, седлото и ездача не са в пряко съприкосновение с конския гръбнак и опасността от набиване и травми по него е много по-малка. Издигнатият на около 10-15см над гърба на коня ездач е малко по-нестабилен и затова се опира на стремената. Така и неговото седалище не е непрекъснато в контакт със седлото и травматизма и при ездачите се намалява. За сравнение - ездач със седло-стара конструкция може да измине най-много до 50 км на ден, като често се налага следващия ден да се почива, защото плътното седло е набило гърба на коня и седалището на ездача. С новия тип седло могат да се изминават и по сто километра - ден след ден, без травми по гърба на коня и седалището на ездача. Така, че стремето се е появило преди всичко като транспортно изобретение, а после като военноприложно средство.
Иначе, много индианци са ползвали стремена, стига да се сдобият със седло, а то се изработва сложно и повечето прерийни племена не са можели да го правят. Имат опити в това отношение, но без специална обработка на кожата и многобройни метални части, ефектът е - слабо и грубо изделие, което почти не става за ползване. Цената на едно седло тогава, както и днес е почти колкото на един кон. При това конят можеш да го подгониш от пасището, докато седлото си е при човека с пушката. Та такива ми ти работи.

Бъдете живи и здрави.