Работата е там, че цивилизацията е много крехко нещо. Достатъчно е средния европеец да не яде нищо в продължение на един месец и от предишния човек с разумни възгледи, готовност да изслушва другите, да прави път на дамите и т.н. ... нищо няма да остане. Прибави към това загубата на близки хора, разрушения дом, всекидневния ужас, страха да не те пратят на фронта, отчаянието в очите на околните...

С две думи, идеята ми е, че в кризисни ситуации като продължаваща няколко години световна война, политическата класа губи влиянието си върху масите - просто хората спират да я слушат, като си мислят горе-долу следното: "досега ви слушахме, и ето докъде ни докарахте" и правят революции, с надеждата нещата да се променят. И понеже масата като правило не разбира проблемите в управлението на една страна и икономиката й, програмите на социалистите (каквито са и хитлеристите) стават изключително популярни. Никой не мисли доколко всичко това е изпълнимо, важното е надеждата, която дават тези обещания (нали знаеш - тя умирала последна).

Ако питаш защо въпреки всичките ми приказки политическата класа е успявала доскоро успешно векове наред да управлява империте - ами много просто. До преди 100 години технолоиите не са били толкова важни за съществуването на човечеството. Можело е и без тях - поне хляб ще има. Да, обаче благодарение точно на тези технологии има бум в раждаемостта и оцеляването на хората, вследствие на което изведнъж ставаме много и разчитаме на учените хора да ни хранят - старите начини просто не са достатъчно. Обаче при война тези хора започват да се занимават с военни технологии, всички усилия отиват за войната и почваме да живеем зле. Особено при световна война - краят му не се вижда, двете страни са горе-долу равностойни и се чака кой ще се изтощи първи. И загубилия няма какво да яде - освен всичко друго са унищожени посевите, складовете с храни и т.н., да не говорим че здравите мъже са избити на фронтовете - кой друг е воювал, ако не те.

Представяш ли си картинката? Както е било при нашите национални катастрофи - почти всички мъже са на фронта и останалия единствен богаташ в селото пие кръвта на жените, голяма част от които са вдовици с по няколко деца. Е, как да не го намразиш този човек? И като ти кажат, че ако му вземем неговото и раздадем поравно всичко ще се оправи, съвсем лесно е да повярваш... и да го убиеш, ако ти кажат.

Та така. В кризисни ситуации на хората им остават само първичните инстинкти. Така че не е виновна липсата на опитна политическа класа на Германия - все пак, тя от край време е средище на културата. Виновна е алчността и късогледието на тази класа. Между другото, с Англия я щяло да стане същото - доколкото знам, държавата е била на ръба на изтощението. И това го разправят всички, дори американците - гледай например "Пърл Харбър". Спасило ги е само нападението на Хитлер над Съветския съюз.