Определено мислех да прекратя писането по тази тема - твърде е голяма и сложна. Още повече, че не съм в състояние да изпълня молбата на Masklin - въпросните статии и прочие материали отпреди десетина години само минаха покрай мене. Уви, сега вече не съм в състояние да посоча първоизточници, още по малко да дам линкове.

Обаче, на второ четене се оказва, че всъщност именно шизоидните изяви на нашия "славен" автоматчик могат да послужат като прекрасна илюстрация на проблемите и отношенията, за които говорих по горе.

Повече от ясни стават две неща:

1) адекватното третиране на подобна материя явно е непосилна задача за скудоумието и посредствените му интелектуални възможности. Което обаче съвсем не му пречи да дава крайни и категорични заключения, с тежест на истини от последна инстанция.

И пак повтарям, не бих се занимавал с тая помия, но за съжаление,

2) именно този тип подход е твърде разпространен и характерен за нашенеца изобщо.

Особено добре се вижда и така ярко изразената непоносимост, достигаща алергични реакции, към всичко, което надвишава една посредственост. А междувпрочем, точно такъв подход е оказал НЕВЕРОЯТНО ВЛИЯНИЕ върху събитията от историята ни след обявяването на Независимостта през 1908 г. Един пример - само кухия лозунг: "Солун - родния град на К. и М., да бъде БЪЛГАРСКИ на всяка цена!" - като главно направление и цел на външната ни политика, какво е струвал на България...

По този повод пък ми дойде наум и една доста разпространена фраза от Еклезиаст, в пълния си текст гласяща: " И каквото е било, пак ще бъде; и каквото се е вършило, пак ще се върши; и нищо ново няма под слънцето".

Не мога да не отбележа обаче още една същностна черта на националния ни характер, тясно свързана с горното и също оказала много голямо влияние върху историята ни. Тя също е добре илюстрирана в подтекста на тия писания, като този път ще си послужа за илюстрация с един стар виц.

В ада започнал инспекторски преглед. Ходят насам-натам проверяващи, гледат, разпитват. Стигнали до казаните, в които се варяли хората. Тук англичани, там американци - за всеки народ отделен казан. И на всеки казан по един дежурен дявол натиквал обратно тия, които се мъчели да излязат навън. Само на българския казан нямало дявол. "Ама как така, защо" - взели да разпитват инспекторите. "Ами много просто", отговорили от управата на ада, "в този казан се варят българите. При другите народи, ако някой тръгне нагоре, останалите му помагат и го повдигат. А след това той, от своя страна, започва да вади и издърпва другите навън. Но при българите такива работи няма и затова дежурен дявол изобщо не е нужен. ПРИ БЪЛГАРИТЕ, АКО НЯКОЙ СЕ УСТРЕМИ НАГОРЕ, ОСТАНАЛИТЕ С ДРУЖНИ УСИЛИЯ ЕДИНОДУШНО ГО ДЪРПАТ ОБРАТНО В КАТРАНА"....

Нямам повече коментари.....

Редактирано от Topepo на 21.09.01 18:15.