...познаваш ли я тая душевност или тъй просто само напук пък .
Мен примерно ме впечатли фактът, че Хитлер е имал изключителен и необичаен направо респект от Борис III - респектирал го е със самата си личност, същностно... Дали ценящият е давал признание на по-големия или е въпрос на миналости, но това необичайно нещо е налице.
Мдаа, врреме е вече да се гледа по-дълбоко, когато ще се дават характеристики и тълмежи, та след век като се погледнем (като повсеместна култура и светогледност говоря) да не се чувстваме унижени колко сме беднички в "знанията" си. И действително в кавички, защото знанието не е информираност, ами вникване във фактите за разчитане на енергиите, които са ги формирали. Ясно ми е, че светът е все още далеч от това, но няма къде да избяга от обучението си и колкото по-овреме запретне ръкавите, толкоз по-бързо ще се свърши (изтърка) на Сизиф камъка...
Отношението Фердинанд - Борис ІІІ също е забележително: Фердинанд направо си му е завиждал на сина си, че е извисен и му се е набивал като трън в очите, подсещайки с едното си само присъствие за собствените му неосъществени себенадмоги. Но точно пък тая свръхсебичност, която Фердинанд има, го прави устойчив - първо да приеме българския трон, напреко всички недоволства (а сме имали нужда от човек с неговата култура, амбиции и презрение към повели извън собствената му воля, за да ни утвърди и нас като възстановила се от "небитието" държава в битката за утвърждаването на себе си); после пък - да изтърпи отлъчването от папата, но да не ни изведе от Православното лоно, където са големите идейни кипежи (всичките седем Вселенски събори например са свикани от Източната църква) и т.н., и т.н.

P.S. Какво би ми казал за спартанския законодател Ли Кург? Интересно ще ми бъде да чуя трактовката ти, ако си го разучавал.