Аспарух е третият син на Кубрат. Годината на раждането му е неизвестна. За пръв път името на Аспарух се среща по повод събитията около смъртта на Кубрат (около 660 г.) и разпадането на "Стара Велика България". Византийските историци са записали напътствените думи, които старият хан отправил към синовете си: "по никакъв начин да не се отделят един от друг и да живеят заедно, за да владеят навсякъде и да не робуват на друг народ". Само три години съветът бил забравен и синовете на Кубрат поели в различни посоки.
Начело на племето оногундури (от което произхождал владетелският род) Аспарух потеглил на запад. Отстъпвайки под ударите на хазарите, той преминал реките Днепър и Днестър и се установил в т.нар. Онглос: "бидейки отпред блатиста, а от другите страни обградена като венец от реките, тя давала голяма сигурност срещу неприятеля". Тайнственият Онглос, в който се поселил Аспарух с подвластния му народ, трябва да се търси оттатък Дунав, в днешна Бесарабия, от север го обграждали реките Серет и Прут. Установяването на българите по тези места е станало в началото на 60-те години на VII век - по всяка вероятност със съгласието на византийските власти.
Доскоро се приемаше, че Аспарух имал под знамената си 10000 въоръжени мъже. Тази цифра се изчисляваше приблизително - за основа се вземаше сведението на византийския хронист Теофан "за отслабения от раздялата народ" и известието, че племето на аварите, което било родствено на българите, наброявало 30000 бойци. И тъй, като народът на българите се е разделил на три, излизаше че всеки от Кубратовите синове предвождал 10000 мъже, годни да носят оръжие. Напоследък тази цифра се посреща със съмнение - все повече се налага мнението (то се подкрепя от археологически данни), че Аспарух е дошъл на Балканите начело на МНОГОБРОЕН народ, числеността на който била неколкостотин хиляди човека.
Последното събитие свързано с името на Аспарух, е походът му срещу хазарите - един български летопис от XI век съобщава, че в тази война "цар Испор бил погубен от измаилтяните на Дунава". Смъртта на първия български владетел се отнася към 700 г.
В посочения летопис се твърди, че в детството си хан Аспарух "бил детище, носено в кошница три години"
Вероятно по личното разпореждане на хан Аспарух била написана и първата част от Именника на българските ханове - тя представляв генеалогичен списък на българските владетели до установяването им "отсам Дунава". От документа личи, колко далеч назад се простирала историческата памет на българите - списъкът на владетелите започва с името на Авитохол (Атила?) и се утвърждава правата на рода Дуло (от който произхожда Аспарух) да владее българския престол. Според съставителя на Именника идването на Аспарух в Мизия е съдбоопределящо събититие в живота на българите. Най-паметна според него е годината на образуването на българската държава: от нея се измерват изминалите столетия държавен живот (515 години) и пак от нея започва новото летоброене на българите. Вече след смъртта на Аспарух в Именника е отбелязано, че първият български владетел управлявал своя народ 61 години. Това не съвпада с проверените исторически факти и вероятно трябва да се разбира, като указание за възрастта на първостроителя на българската държава.

На крив Командир - народа му пречи!