Прав си приятелю, всяка нация (и цивилизация) от арийски произход (за азиатските това не важи, е с изключения, те се развиват бавно и без забележими спадове и възходи) преживява своя възход, апогей, стремителен спад и после дълготрайно вегетиране. Обикновено има кой да я наследи, но наследникът първоначално е далеч след титуляра. Докато не навлезе в стремителния си възход и достигне апогей, превишаващ предишните. Един пример:
Ако на римския легионер от едикойси легион, базиран на Рейн, от времето на Тиберий, който стои на пост на граничната кула и се забавлява да гледа как оттатък реката омазаните със свинска мас и пепел и облечени в овчи кожи, германци играят на кегли, докато чакат да дойде нощта, за да преплуват до Галия и да откраднат нещо, му кажеш, че същите тия диваци, ще направят държави, пред които държавата на неговите наследници ще изглежда като обор, и че дълго ще владеят света, сигурно много ще се смее. Но най-добре се смее онзи който се смее последен.
Краят на една цивилизация (империя) обикновенно е белязан със защитни съоръжения. Ярък пример са Римските лимеси по границите на империята, рововете са останали дълго след като нея я няма. Дали да не направя аналогия с американската противоракетна отбрана?