Българи юдеи
Престолонаследник на трона на Велика България след смъртта на Кубрат става неговият първороден син Боян (Бат Боян). Държавата е поделена административно между петте братя - Боян, Кубер, Котраг, Испор (Еспер Рикс, Аспарух) и Алцек. Само няколко години по-късно Испор , поради несъгласие с политиката на Боян, се отцепва и започва да управлява Дунавска България самостоятелно. Някои средновековни автори смятат , че причина за това е допускане на хазарска династия (сроден народ с българския) в управлението на държавата от страна на Боян. Каквато и да е причината, един е резултатът - разцепване на България на парчета.
Боянова България (Хазария) просъществува до средата на X в. когато е присъединена към Киевското царство, а множество от населението й се разселва из цяла източна Европа. Стотина години по-рано (около 810 г.) в Боянова България се извършва смяна на държавната религия - поданиците й приемат юдаизма. Така огромен брой българи стават евреи по религия. Днес потомците на тези "хазари" са основният клон(90%) от еврейството - ашкеназите. Ашкеназите говорят езика "идиш", който е смес от старобългарски и старогермански ("готски"). Очевидно е , че те нямат родова връзка с библейското давидово племе, а са евреи само по религия и българи+хазари по род.

През Втората Световна война беше извършен най-голямият геноцид в историята на човечеството - бяха умъртвени по особено жесток начин милиони човешки същества. В тази ужасна месомелачка намериха смъртта си и над четири милиона ашкенази - болшинството от които потомци на Бояновите българи. Поклон пред паметта на невинните жертви на Холокоста (Жертоприношението).

Едно от последствията на Жертвоприношението бе появата на държавата Израел. И до днес в Израел продължава преселване на народи, изповядващи религиозната доктрина юдаизъм. Пристигайки в Обетоновата земя (Обещаната земя) те започват да изучават изкуствено създадения език иврит(на основата на библеиския от преди 2000 години), и се опитват да забравят езика, бита и културата на народа и страната, в която са родени и живяли до този момент. До колко успяват, ще ни покаже една ашкеназка песен, която в превод гласи :

"Един ден Слънцето ще изгрее, един ден цветята ще разъфнат, един ден всички ние ще разберем, че сме българи..."

Като стана дума за песни, нека цитираме българина-ашкенази Николай Кауфман, който е изследвал народното песенно и музикално творчество на евреите в България. В своята статия "Поглед върху народната музика на балканските евреи" ("Българи и евреи" - втора част, Книга 13 от поредицата на фондация "Тангра") той дели българските евреи на "романьотски" (антични балкански евреи, говорещи гръцки диалект), "сефарадски"/"шпаньолски" (преселници от Испания в XV век, говорещи езикът "джудезмо" - испански диалект от времето на Сервантес) и "ашкенази" (говорещи средновековен немски диалект "идиш" , с много примеси от славиянски езици).

Оказва се, че народното песенно творчество на тези три групи евреи почти няма нищо общо помежду си, въпреки пропагандирания единен произход и пет вековното общо съжителство на Балканите, и то съжителство в една затворена система, каквато са еврейските общини.
Ето какво пише Кауфман:
"Трябва да подчертая, че по тематика, мелодика, стихосложение, маниер на изпълнение и т.н. приликиа между ашкеназките народни песни, които се пееха в северната част на Балканския полуостров, и сефарадските народни песни няма. Липсва близост дори в настроението.
Богатата инструментална музика на ашкеназките евреи е напълно непозната в музикалната практика на сефаридските, старинните "романцеро" на сефарадите са непознати на ашкеназките и т.н. Знаменитите песни без думи на ашкеназите (нигун) са непознати на сефарадите, хасидските танци, песни, знаменитите цигулари клезмери и т.н. са приоритет на ашкеназите."

Кауфман обяснява тези различия така:
"Очевидно те (ашкеназите) са приели твърде много от културата на европеиските народи, която сефарадските са подминали, преселвайки се от Пиринейския полуостров на Балканския".
Това обяснение на Кауфман е несъстоятелно. То не дава отговор на въпроса - защо музиката на ашкеназите е много по-близка до балканската(за разлика от сафарадската), след като ашкеназите в много по-малка степен са се заселвали на полуострова, за разлика от сафарадите, които вече 500 години живеят тук. И още нещо - има цял дял от музикалното народно творчество на ашкеназите, които мелодии и песни се наричат не по друг начин, а с името "булгар" и "булгариш".

Символ на родството между ашкеназите (Бат Боянови българи) и Аспаруховите българи е днешният химн на Република България, който е написан на основата на стара ашкеназка мелодия. Ето какво пише Кауфман по този въпрос:

"Когато през 1964 г. държавният глава на Народна Република България Тодор Живков свиква комисия, за да приеме "Мила Родино" за химн, той среща съпротивата на акад. Петко Стайнов, композитор, роден в гр. Казанлък. Стайнов твърди, че мелодията е еврейска (ашкеназка - бел. Трибал), това не дава основание тя да бъде химн на българите. Към 1900-1910 г. в Казанлък са идвали еврейски (ашкеназки - бел. Трибал) музиканти откъм Дунав, за да свирят на сватби и други тържества. Те свирели ХОРО (подчертано от Трибал), чиято мелодия напълно се покрива с мелодията на "Мила Родино". Живков освобождава Стайнов от комисията, съставена от музиканти и поети, и "Мила Родино" става национален химн. Акад. Добри Христов също споменова, че мелодията е заимствана от еврейска (ашкеназка - бел.Трибал) инструментална мелодия , която вероятно Цветан Радославов, живял в Свищов, е възприел от клезмерите(ашкеназки музиканти - бел.Трибал).

Интересното е, че Николай Кауфман в своята статия, в прав текст, признава и Голямата Истина:

"Трите групи евреи ги свързва само общата израилтянска религия и Светото писание , според което всички евреи водят началото си от Аврамовия род. Староевресйския език ("иврит"), общ за всички в прародината, вече се използва само в синагогата и постепенно става понятен само за духовенството - равини , кантори и др."

Николай Кауфман пропуска само да спомене, че ако приложим еврейския "матриархален принцип" (евреин е този, чиято майка е еврейка), то родовия признак за дефиниране на понятието "евреин" е неоснователен, защото Аврам е имал двама сина и нито една дъщеря, следователно евреин е само аврамовия син Исак (и то при положение, че майка му Сара е била еврейка) но не и неговите потомци. Сиреч, твърдението "всички евреи водят началото си от Аврамовия род" е дълбоко погрешно.

Остава в сила единствено "общата израилтянска религия" - евреите представляват РЕЛИГИОЗНА ОБЩНОСТ. Сред народите изповядващи тази религиозна доктрина първенсто държат Бат Бояновите (хазарски) Българи - ашкенази (90% от обикновените евреи днес).

Информацията за българите, изповядващи юдаизъм, е извънредно оскъдна. Предполагам, сами се досещате на какво се дължи това...