...Ето това имам предвид, като казвам че статистиката е винаги погрешна. Просто от едно събитие не следва нищо за кое да било друго.

А пък аз точно с това не се съгласявам.
Цялото човешко развитие се дължи точно на опита натрупан от предишни случващи се събития.
Ако се хванеш с едната ръка за фазата, а с другата за нулата на контакта, повярвай ми, резултата винаги ще еднотипен, незявисимо от различните моменти на случване и дребните подробности.
Това че не трябва да се приема стотистиката за абсолютна истина е съвсем друг въпрос.

Но аз мисля, че на определен етап на осъзнаване (на действителността) ще стигнем до идеята, че за някои неща въпросът "защо" е некоректно зададен. Просто действителността си има основи. Но именно въпросите, които споменах, мисля че по принцип имат отговори. Просто официалната наука не е стигнала до тях.
Малко парадоксално е това. Това че ти мислиш не значи, че имат отговори, щото пък аз смятам, че някъде си минал границата на "защо".

Не си разбрал добре идеята ми. За да бъде бъдещето единствено не се нуждае от причинно следствени връзки. Те са един вид ограничение на мозъците ни.
Не, не! Не са ограничения, а начин за познание. С това си изречение ти изобщо отричаш въпроса ЗАЩО, а от там и познанието. А и това:Според мен събитията са пред-определени на едно по-високо ниво и ще се случват в строго определен ред. го пообмисли още веднъж, щото "по-високото ниво", са именно причинно-следствените връзки.

Ако бъдещето е единствено, това в определен смисъл означава, че вече е завършено. Не! Не значи това.
Дори и сам си дал отговор, имплицитно съдържащ решението: Това, че ние сме ограничени само в настоящето, не значи, че времето не е завършено. Завършено означава да има край, а времето няма такъв.
Това, че поредица от събития е предопределена, не значи, че е "завършена".
Твоето е опит да откъснеш времето от вселената. Да, ако времето беше нещо само за себе, щеше да си прав, но то не е!

Ако правата е едноизмерно пространство, то кривата какво е?
Не четеш внимателно. Правата не е пространство, тя само може да се разполага в пространството.

Ако се намираш само върху равнина, нейната форма няма да има смисъл за теб. Както равнина, така може да бъде и сфера - пак е 2-мерна. Или пъл конус, или параболоид, или хиперболоид, или друг вид крива повърхнина - всичките са 2-мерни. Няма да се спирам на границата на "Защо".
Това обаче е една от големите заблуди в науката. Ние, природата и всичко за което се сетиш сме триизмерни. В една двумерна система няма преминаване през една и съща точка, ако има такава точка, то формата на обекта е триизмерна. Площа на обекта е двуизмерна, т.е. не сферата е двуизмерна, а нейната площ и то само защото е еквивалентна на същата площ в декартова равнина, заради симетрията. Забележи! Площта не се интересува от дебелината на равнината. Не можеш реално от лист с дадена площ да направиш сфера със същата площ. Но можеш с помоща на симетрията и въображението да го направиш виртуално.
Инак математиката има твърде абстрактни елементи.