В липсата на гробове в ранна Плиска няма нищо изненадващо, тъй като през този период е все още жива наследената от античността традиция да не се извършват погребения в чертите на градовете. Тази традиция се проследява ясно и през християнския период - в столичния Преслав - в укрепената площ на който първоначално са били погребвани само по изключение важни особи в зидани гробни камъни до и понякога във църквите - например Дворцовата базилика, църквата на площада с фиалата, както и Кръглата църква. Разпространението на практиката да се погребват масово покойниците около всички градски църкви може да бъде отнесено едва след средата на 10 век, а най-вероятно след 971 г. Изглежда именно така са стояли нещата и в Плиска - преди, а след покръстването - така че е съвсем нормално в укрепената и площ да има единични случай на погребване на най-знатни особи от езическия период. Те и са най-трудни за откриване, защото често се правят в зидани саркофази, оставащи над земята, от които естествено не могат да се очакват запазени ясни следи. Тук за сравнение могат да се посочат останките от гроба-олтар, вероятно на Св. Княз Борис-Михаил, части от който са достигнаки до нас най-вече защото той е бил обект на култ до засипването му със строителни останки след изоставянето на базиликата.