СТРАНДЖА КРИЕ КИВОТА НА ЧОВЕШКИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ
в. “24 часа “ / 25.01.2004г. стр.7-8
Ганета Сагова

Една пролетна нощ на 1981г. Мрачното небе над Странджа – Сакар внезапно се прояснява и две мъжки фигури, облени в бяла светлина, се появяват от нищото върху една скала пред очите на петима вцепенени българи.

Красимира Стоянова – племенничка на Ванга, Иля Прокопов, който по-късно ще стане шеф на Националния исторически музей, Кръстю Мутафчиев, шеф в “Културно наследство”, изследователят Цеко Етрополски и Иван Николов – шофьор, са пратени на мястото лично от Людмила Живкова и Ванга.

След около 20 минути фигурите изчезват мистериозно, така както са се появили. Никой повече не ги вижда. Какво означава появата им? Каква тайна пази Странджа?

23 години по късно репортер на “24 часа” успя да се срещне с членове от експедицията. Поводът бе предаване на “Би Ти Ви репортерите”, което издуха прахта от темата в разговор с местни жители и кадри от мистериозното място – днес разкопано и наводнено.

КАРТАТА С ТАЙНИТЕ ЗНАЦИ
Всичко започва с появата на една карта в къщата на Ванга. Племенничката на пророчицата Красимира Стоянова, разказва, че в началото на 1981г. При леля й дошъл възрастен мъж с прерисувана карта на заровено съкровище. На картата имало схема, знаци и няколко реда текст, който според мъжа дори в БАН не можели да разчетат.

Красимира Стоянова, която е завършила турска филология, също не успява да разбере символите. По настояване на Ванга обаче тя прекопира картата на прозрачен лист от кутия шоколадови бомбони. Когато остават насаме, пророчицата й доверява, че знаците са преписвани многократно, че идват от далечни времена и са за нещо “много голямо, което не е лъжица нито за устата на този човек (иманярят), нито за нейната”...

Според Ванга картата сочи свещено място, където се пази важна информация за цялото човечество – тя е за 4000г. Назад във времето и за 4000г. Напред. Посланията са във вътрешната страна на саркофаг от черен гранит, изписани са на непознат език. Ковчегът е скрит от хора, дошли по вода от Египет. После всички са избити, за да се скрие тайната.

Няколко месеца по-късно Ванга обяснява на Красимира къде точно е съкровищницата. Става ясно, че е в Странджа до Малко Търново, досами границата, в подножието на връх Голямото градище, до река Резовска.

Красимира показва картата и разказва невероятната история на Кръстю Мутафчиев. Той пък я споделя с шефката си – Людмила Живкова. (Не е тайна, че след като катастрофира, дъщерята на бившия Първи се увлича по ученията на Изтока, както и Мутафчиев, който е живял 5г. В Индия.) Людмила нарежда веднага да се организира експедиция, която да проучи свещеното място.

Археологът в групата е Иля Прокопов. “Три години след като бях завършил, работих в Кюстендил в музея. Един ден ме поканиха за научна експедиция, която ще се проведе при висока степен на дискретност. Никой не трябваше да знае. Беше ни казано: “Дори и от службите да ви викат – нищо няма да казвате. По нареждане на Людмила, и толкоз. Те да се оправят”.

- Защо е тази секретност?
- За да не ни попречи някой... Ванга ограничи максимално броя на хората, за да може
кивотът да види бял свят. Искахме да е достояние на всички хора. Да служи на добруването, за правилното развитие на света. Ванга бе казала – там има злато на монети и на буци, скъпоценни камъни... но има много по-важни неща, духовни, които показват къде са сбъркали човеците толкова пъти. Затова се предполага, че е имало предишни цивилизации.

ЧУДОТО НА БОГОВЕТЕ
През пролетта на 1981г. Експедицията тръгва. Мутафчиев и Стоянова спорят за точната дата. Според Красимира тя е 4 април, а Мутафчиев е категоричен, че е било 10 април. Иля Прокопов не си спомня.

Ето какво разказва племенничката на Ванга: “Леля заръча да сме там на 5 май и да гледаме първите лъчи на слънцето и първите на луната. Към обяд на 4 април открихме мястото и разгънахме палатка. Неочаквано заваля. Мислех, че от тези облаци нищо няма да видим. Валя повече от два часа. После запалихме огън да се изсушим и дълго бодърствахме около него. Призори застанахме пред скалата, за която Ванга ни бе казала, за да видим първите лъчи. Скалата бе висока около 3 метра. На горния й край бяха издълбани 3 соларни кръга с диаметър около 20 см. Те образуваха триъгълник с връх към земята. Около половин час не се случи нищо. После слънчев лъч започна да се движи по соларните кръгове от ляво на дясно като образува триъгълник.” (Според Кръстю Мутафчиев този триъгълник показва пътя към находката.)

На 5 май вали почти цял ден. Привечер небето се разчиства и лунен лъч повтаря играта по соларните кръгове. “Бяхме толкова впечатлени – разказва Красимира, - че продължавахме да стоим безмълвни пред скалата. Тогава се случи нещо, което ще помня цял живот. Южната страна на скалата светна някак отвътре като екран. Миг след това се появиха две фигури... Деляха ни 2-3 м разстояние. Имах чувството, че всеки миг ще тръгнат към нас. Напрежението бе толкова голямо, че изпаднах във вцепенение. Бяха мъже. Единият стоеше прав от лявата страна на скалата, беше много възрастен, приличаше на библейски старец, така както рисуват Мойсей. Имаше бяла коса, спусната до раменете и дълга брада. Беше облечен в дълга роба. Дясната му ръка бе протегната към нас, а в дланта си държеше нещо като топка. По-вдясно и по-горе до върха бе втората фигура. На мен ми заприлича на фараон. Изглеждаше около 30-33г. Беше седнал, а ръцете си бе поставил на облегалките. Краката му, плътно един до друг, бяха спуснати пред него. На главата си имаше конус, разширяващ се нагоре. След около 20 минути светлината угасна.”

“Мъжете бяха в бяло, дори имах чувството, че се движат. Помислих си: “Боже, дали не почнахме да превъртаме?” Но се оказа, че и четиримата сме видяли едно и също нещо”, спомня си видимо развълнуван и Иля Прокопов.

Кръстю Мутафчиев вижда и изображение на човешка уста в корените на дърво, която сякаш се опитва да каже нещо. След случилото се, групата бързешком напуска мястото.

Месец по-късно с помощта на Гранична полиция и на местни работници започват да копаят на мястото. Целият район е отцепен, не се допускат външни лица. Те самите също не могат без разрешение да ходят където си искат.

“Подходите бяха няколко. Започнахме да изчерпване огромни количества засипан материал в стара минна разработка. Беше като в тунел, в който влизаме, влизаме... Аз трябваше да гледам внимателно и ако се появи нещо да спра работата да се реставрира, заснеме. Людмила Живкова искаше всичко да е като по учебник...”, разказва Прокопов.

Повреме на разкопките се случват доста странни неща. “Един ден, след като стигнахме на 15 метра дълбочина и стотици тонове скална маса бяха изхвърлени, изведнъж открихме парчета от следвоенни съветски и български вестници. Какво са правили там?”

Отговор дава Кръстю Мутафчиев: “През всичките векове съкровището непрекъснато е търсено. Там имаше кандила от прабългари и римски керемиди, както и сонди, правени от германците на по 50м... Но винаги нещо се е случвало и находището се е затрупвало.”

ПРОКОБАТА НА САКАР
Много трагични неща се случват през фаталната 1981г. Групата се завръща в София, за да анализира откритите находки около мястото, но точно преди да потегли отново за Странджа, на 21 юли Людмила Живкова внезапно умира.

Тъй като експедицията е тайна, след смъртта на Людмила няма кой да я подкрепи. Тогава Красимира Стоянова се обръща за помощ към министъра на минералните ресурси инж. Стамен Стаменов, приятел на семейството. Стаменов отива с нея до мястото и й обещава хора и техника, за да продължат разкопките. На 26 август екипът е отново в Малко Търново. Точно при пристигането им обаче към тях се затичва кметът, който им съобщава: “Инж. Стаменов е починал.”

Пак по това време Кръстю Мутафчиев сънува страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел. Приема го като знамение да спрат работа, ако искат да останат живи. (Хора от експедицията, открила Тутанкамон, също са разказвали, че са сънували огромен орел над главите си, а после се разболявали от странна болест.) “Явно не бе дошъл моментът да се ракрие световната съкровищница, затова прекратих експедицията”. Разказва Мутафчиев.

Той остава жив, но 7,5 години гние в затвор при рецидивисти. Службите го обвиняват в злоупотреби. Днес е отслабнал и болен и води дело да се реабилитира. От 1987г. Делото все още не е прикл=чило.

Всички от експедицията впрочем са подложени на натиск от тоталитарната машина след кончината на Людмила.

“Пренаписаха ни биографиите, някои пострадаха психически, други физически. Трябваше да се изтрие споменът за Странджа. Малкото документация беше иззета. Находките, които се появиха – от епохи, познати на науката, изчезнаха. Пуснаха се слухове, че сме изкопали злато, че сме го изнесли през граница... Но не съжалявам, че бях там. Това, което видях и усетих – никой не може да ми го отнеме”, казва Прокопов 5г. След експедицията обаче той не може да се съвземе от политическия тормоз. Само за няколко години цялата му коса побелява.

Архитектът, който разучавал терена за експедицията, пък катастрофира тежко и известно време е в кома.

Мутафчиев научил за двама “с фуражки”, копали на мястото, които после скоропостижно отишли на оня свят. Според изследователя полицаи са търсили съкровището след тях.

Столичен инженер, който е ходил в Странджа, пък каза, че граничарите го предупредили: “Който много се рови тук – умира!”

Иля Прокопов също е чул трагична история на търговец, чийто син умира в затвора – отново заради съкровището на Сакар.

ТЪРГОВЕЦЪТ БИЛ В ПЕЩЕРАТА
Преди 3 години телефонът на историка позвънява.
- Вие ли сте г-н Прокопов? – чува се глас на възрастен мъж. – Можете ли да дойдете в
моето планинско градче да поговорим. Става дума за нещо, с което вие имате вземане даване, и нещо, което аз имам и мога да ви покажа.

Историкът взема със себе си приятел и въпреки, че някак не му се връща към спомена за онези години, потегля с колата.

- Човекът беше доста болен – разказва Прокопов. – Веднага след 9 септември го
арестували и го пратили в бургаския затвор, където лежал в една килия със земеделец, много курназ българин, мъжага. Те го бият, той ги псува. Но ден след ден почнал да линее. И само викал: “Искам да се видя с Вълко Червенков. Това, което ще му кажа, е много важно за България! Що ме бийте, нищо лошо не съм направил. Даже искам още една благина за България да направя.”

Но те го били, били, накрая почнал да храчи кръв. Един ден му викнал: “Ела при мен, мойто момче. Слушай внимателно. Аз си платих затова, че станах богат. Моят татко пътувал в района на Странджа.” (Обяснил къде точно, от кое село, прекарвал някаква стока. Мястото съвпада с района на Малко Търново, където била експедицията.) Той вързал конете до някакви скали и тръгнал да се облекчи, но се срива и пропада в пропукване. Пада в някакво кухо пространство. Имал кибрит и вестник, запалил го и какво да види? Огромно помещение – толкова голямо, че кънтяло от стъпките му. Края му не можел да види. Било хидроизолирано, с огромни каменни блокове, с рафтове, стелажи – наредени някакви неща като в склад. Видял златни предмети, грабнал колкото могъл и се заизкачвал нагоре по пукнатината. Тъй като била тясна, успял да се изкачи. Закрил дупката с храсти и чимове и запомнил мястото по конфигурацията на скалите. После го описал на карта. Преместил се в друго селище, купил си имоти, забогатял. И синът му забогатял, но поради тази причина го обявяват за богаташ и го прибират в затвора.

Човекът, който разказва на Иля историята, му предлага: “Нека да го открием! Не зная колко ще живея, искам да оставя това добро зад мен.” Но историкът отказва: “Не зная дали добро ще направим, или лошо. Хората не са още узрели.”

В БЪЛГАРИЯ ИМА И ВТОРА СЪКРОВИЩНИЦА
Есента на 1998г. Иля Прокопов вече е шеф на Нционалния исторически музей. Точно когато музеят се мести от сградата на съдебната палата, двама чужденци искат спешна среща с него. (Премълчаваме страната по политически съображения.)

- Имаме информация, от сателитни снимки, ЧЕ В НЕДРАТА НА БЪЛГАРИЯ В
ПЛАНИНСКИ РАЙОНИ ИМА ДВА ОГРОМНИ ДЕПОЗИТА С БЕЗКРАЙНО ЦЕННА ИНФОРМАЦИЯ – казват те. – Дали можем да сключим договор с нашата фондация, която е много богата и подкрепяна от правителството, и националния музей и да ги потърсим. Вие сте били на едното място и вероятно знаете повече от нас.

‘Това направо ме прободе, Странджа бе за мен, като латентен спомен”, казва Прокопов. Той отхвърля офертата: “Не му е сега времето.” НОВИНАТА< ЧЕ В МАЛКАТА НИ СТРАНА ИМА НЕ ЕДНО< А ДВЕ ДЕПА НА ОБЩОЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ, обаче го стряска. “Сигурен съм, че ние, българите, сме един от избраните народи, на които е поверено, макар и неволево, да пазят, да съхраняват общочовешки богатства. В същината си сме динамичен, амбициозен народ, знаещ, можещ, кадърен. Не зная защо сега сме попаднали в едно безвремие, безвластие – между два свята. Но трябва да живеем с мисълта, че Бог ни е определил много специална роля!”

СЪКРОВИЩНИЦАТА Е ЗА БАСТЕТ ИЛИ БОГ СОКАР
Чудото в Странджа разтърсва из основи живота на членовете на експедицията, а двама от тях посвещават живота си на загадката. Красимира Стоянова се опитва да разбере защо “хора по море са дошли от Египет” и се записва да учи египтология. Впрочем още като се родила, Ванга казала: “Тя ще учи йероглифи!”

Кръстю Мутафчиев пък анализира картата на иманяря, като търси отговори в астрономията и старите писания. Мутафчиев е издал 8 книги след чудото в Странджа.

И двамата имат свои хипотези за случилото се.

Според Красимира след 323г. Пр.Хр. жреците на древен Египет са знаели, че идва краят на великата египетска цивилизация. (След династията на Птоломеите Египет е покорен от Рим, а през VIIв. – от арабите.) За да спасят писмените си познания за света, те решават да ги скрият. Египтяните добре познават Балканския полуостров, тъй като при Александър Македонски българските и египетските земи са били в империята му. Птолемеите освен това били добри мореплаватели, а както Ванга казва, “те дошли по море”.

Защо в Странджа –Сакар? Защото е била удобно място за скривалище, тъй като е била слабо заселена. Според Стоянова не без значение е и фактът, че там има големи залежи на медни и железни руди.

Племенничката на Ванга уточнява, че в Египет има местност Сакар, която е кръстена на древния бог на мъртвите Сокар. Сокар се е смятал за покровител на металообработването!

Кръстю Мутафчиев пък открива аналогия на знаците от картата на иманяря с тази на звездното небе. Той приема, че обектът е построен по точен астрономически архитектурен план. От щрихи в картата отделя изображение на жена –котка, ято птици и костенурка с две глави. Котката според египетската митология е богинята Бастет, а костенурката е Земята. Така Мутафчиев стига до извода, че в Странджа е гробницата на богинята Бастет. Той открива, че странните символи на картата са от прабългарско писмо (!) Според изследователя прабългарите са един от най-древните народи, носители на цивилизацията отпреди т.нар. Библейски потоп, а прабългарският език е (?) вселенски (?).