За много години приятелю,
не се обиждай моля ти се, нищо нямаше обидно в написаното ми. Не е задължително и важно за теб, а също така и за никой друг да възприемат положително мислите ми, но това което написах не е за пренебрегване.

В градът в който съм отрасъл в България имаше много националности и от всичките тях имах добри приятели. И точно от това време се научих да уважавам и арменците, и гърците и турчетата, дори имаше и много сполучливи циганчета и руснаци и македонци и еврей. Да не изброявам всичките си приятели, дори и на съучениците ми Ханс Дрешер родителите му бяха австриици, а на Георг Вилхем Майер бяха емигрирали германци. Всичко това ми помогна да приема хората такива каквито са си и в последствие на запад нямах с хората никакви проблеми. Никога не съм се смятал за по важен от другите. Това го оставих на другите - нека те да ме приценяват и оценяват.
Но защо пък трябва всички да са такива какъвто съм и аз, но /да знаеш / симпатията към другите помага да се живее спокойно и приятно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите