|
|
| Тема |
 на мен ми е останал към декар [re: Quellor] |
|
| Автор |
Kиpo (homo pro se) |
|
| Публикувано | 26.09.08 10:08 |
|
|
|
но направо съм го отписал за вино
Точно затова си дадох зор да приключа преди 15-ти, седмица преди това перспективите за продължително разваляне на времето станаха реални.
Ще се поинтересувам каква е захарността на Кабернето, тъй като аз имам само единични главини из моите лозя- предполагам, че ще е с до градус под твоята захарност. Букетът определено ме разочарова(Пино Ноар по Мавруд)- очаквах да е към 24 а то бе в рамките на 22-22.5. Което е отлично, разбира се, не съм добавял захар.
Иначе от неделя, при теб май от понеделник, току-що гледах актуализациите на НОАА, времето се оправя за няколко дни, дано свършиш работа.
Спомням си първият си гроздобер, тогава брах от немай къде. Дядо ми бе починал предната година и нямаше кой да поеме лозето, тогава само едно)
Гъмзата бе толкова подгизнала от сиво гниене, че като сипвах гроздето в мелачката, излизаха облаци от спори :-))
Викам си ще пипна някоя гъбна пневмония, ще зема да пукна с това тъпо грозде, дето ми се натресе да му е. майката))
Обаче, като стана виното...
Осъзнах две неща: че дотогава не съм пил ВИНО, по дефиницията за това питие като продукт САМО от гроздов сок и че ще ПРОДЪЛЖА да се занимавам с това.
Прочее, оттогава съм нямал толкова сиво-загнило грозде, освен още веднъж-два пъти, но в МНОГО по-малка степен, а тая реколта остана втора като качество след великата '2000, детронирана едва тази година.
При мен сушата цяло лято бе прекъсната от един 24-часов интензивен-30-40 литра на кв.м. валеж в края на юли, явил се като по поръчка за да полее лозята и да не намали чак толкова реколтата заради изсъхване на гроздовете или връхчетата им поради сушата. Освен 10-ина процента, на око. Отчасти късмет. Както и да е, би било наистина нагло от моя страна да искам ОЩЕ като качество, при това наистина рядко добро такова.
Стискам палци и на мавруда ти. Нямам спомени как се държи на сивото гниене от теорията, защото тукашния букет е доста добре -на практика не се напада от него, поради сравнително рехавия си обикновено грозд и доста дебела ципа, наследена от Пино ноар
По едно време му бях хвърлил око да си засадя няколко десетки главини за собствен мавруд. Нямам съмнение, че ще успява при мен, но счетох упражнението за безсмислено, след като вече имам няколко главини присадено Мелнишко, както и 3 асми от същия сорт, вдигащо захарност почти колкото Гъмзата:-))
Поради причина, че детенцето му - кръстоската (на Мавруда) с Пино Ноар тук наистина се чувства у дома си и при равни други условия дава с герадус-два захарност отгоре- наследство на ранозрейните гени на западноевропейския сорт. Демек, само зарад тежкарлъка не си струва.
Толкоз, като ми се пие оригинален Мавруд, ще намеря някой като теб за нняколко кила. А и аз съм от малцинството фенове на Мелнишкото.
| |
| |
| 
|
|
