Това са бисерите на една учителка по испански. Не се очудвайте, ако не ги разберете: смисълът е дълбоко скрит.

• “Първото значение е...ъ...и второ няма значение.”
***
• “Телефонът не е мобилен, а е закован за контакта.”
***
• “Не знам кое се правеше писмено ... може би писмената част.”
***
• “Често ще видим на думата ‘о’ съкращения.”
***
• “Temporada е сезон, ама не като лято, есен, зима, а като летен сезон.”
***
• “Понякога в учебника и в тетрадката има грешки, не много, но рядко.”
***
• “Въпросът е дали е бе или се!”
***
• “Дори да има две местоимения и двете са пред спрегнатата форма, както ако са две.”
***
• “Един глагол, който накрая стана дума!”
***
• “Няма да ти се отпечата, аз съм я изгасила химикалката.”
***
• “Мивката се запушва в канала най-пряко. Това е първото значение на думата.”
***
• “На испански също имаме прости и сложни изречения, обаче не ги наричаме така. Викаме им “тоя модел изречения” и “оня модел изречения”.”
***
• “Ше видите, че може да имам съвпадение на подлозите. Както и несъвпадение.”
***
• “Artesania означава занаятчийство. Ама дребно; като тия, дето правят – виждали ли сте? – гипсова статуетка с 3 косъма.”
***
• “Там на автогарата също има табло; текат автобуси, точно като на аерогарата.”
***
• “Испанските авто… ъ… ъ… ЖП гари са съвсем други, абе въобще – сложна разлика.”
***
• “В един момент се случва нещо, но то така се случва, че се приключва”
***
• “Чувствам се ужасно, ама в смисъл на гадно, а не хубаво.”
***
• “Той е страдателен. Тоест, той не е истинският, обаче… съществува.”
***
• “Sоltar значи пускам куче от каишка; отварям обор, тръгва добитък; бие звънец – бягат ученици; стадиона пуска мача… и така нат… и това е.”
***
• “Отново ще забележите, че зацикляме на стара тема, обаче ние всъщност не зацикляме, а просто минаваме на втори цикъл.”
***
• “Са. Имайте предвид, че тези часове не че са в повече, ами… не са повече часовете.”
***
• “И както носиш в торбата котка, в другата торба мож да носиш ориз. Или китаец.”
***
• “Аз съм си тук, тук съм си и съм си и тука и си отивам в инфинитива.”
***
• “Времената в случая имат модален заряд, а не темпорална натовареност. Те са носител на доза несигурност в изявително наклонение, а допълнителната доза несигурност идва от подчинителното... Сега по-ясно ли ви стана?”
***
“Т’ва е улица, по която вървят хора. Те не вървят, ами се разхождат. Ама вървят и коли. В София няма такава улица.”
***
“Аз мога да го обясня много лесно, но искам някак си да ви е най-лесно и затова е по-трудно.”
***
• “Виждаш ли колко помниш? Я го повтори запомнено!”
***
• “Няма да си режа ръката, така че режи си я.”
***
• “Ето ви три израза за време, три най-вече.”
***
• “Марта, моля ти се, са ше свърша и така нататъка.”
***
• “Моля ти се – разпръсни се!!!”
***
• “Така… и така нататък; продължавата с тези окончания, които току-що ги изтрих.”
***
• “Търсейки причината, че някой е ум... ум... се е разболял или не знам кво си.”
***
• “Глаголът estar е глагол!”
***
• “Щеше да е така, ако я нямаше думичката normalmente. Аз нещо не я харесвам нея, може би затова не съм я обяснявала. Normal… абе не знам; нещо мноо тъпо звучи.”
***
• “Ще бъде полезно от малко преповторка.”
***
• “Човек и да знае малко, покрай вас всичко ще забрави”
***
• “Дайте ми цветна химикалка, ама с много различен цвят.”
***
• “Тука на същата, на отсрещната… не на същата, а на отсрещната страница.”
***
• “Тез, които са тук, и не са били, имат възможност ‘са появят.”
***
• “Вие го знаете тука и двете думички, но нека да ви го спомня.”
***


Believe in me...

Редактирано от iom на 24.08.04 23:55.