|
Рим. Дали защото много очаквахме или друго, но този Вечен град се оказа по-пренаселен, по-шумен и по-мръсен отколкото си представяхме. За добре пресирани и стресирани софиянци Рим е типична градска блъсканица. Хотелът ни, бяха ни го избрали приятелите от Рим, се оказа разочарование. Собственост на Ватикана – типичният лукс и власт. Управляван от един йезуит, много прилича на нашенски пенсиониран полковник, климатик централен, пуска се по желание на йезуита. И най – щурото изискване да се прибереш до 11.30 ч. Както и да е успяхме с много парларе и ръкомахане да вкараме един член от семейството във вила Бургезе на оригиналите на Рафаело. Останалите се отдадохме на разходки в парка, римска жега си беше. Много приятни са откритите туристически автобуси, наистина е удобно и приятно да огледаш града от втория етаж без да ти изтръпнат подметките.
Ватиканът. Много катерене и търпение са нужни да се покатериш на Свети Петър на купола, но пък си заслужава гледката. Разбрах откъде правят картичките. Вечен град, добре е да го погледнеш отгоре, помага за самочувствието. След насладата от простора като контраст на усещането вътре в катедралата се почувствах много подтиснат. Толкова труфено, трупано, претрупано натоварващо, че смазва. Злато, мрамор, могъщество. Оставам си православен, отвън на площада. За разтуха отидохме до Остия – морският квартал на Рим. Гмурнахме се в Тиренското море с огромно удоволствие.
На път към Соренто, избрахме оттам да отидем на Капри, а не от Неапол. Соренто си заслужава песента на Джили. Всички къщи, къщички, резиденции гледат неаполитанския залив. Но Капри – О Капри! Когато се покатериш с наклоненото трамвайче, после с автбус(ченце), с размери на полско фиатче, а после с лифта до върха разбираш защо му слагат „О”то отпред. За справка и няма да описвам повече погледайте.
Има една синя пещера която много ни изкушаваше, но не стигна време.
Към Позитано и Праяно. Това е ПЪТЯТ, отсечен в скалите криволичи и предоставя коя от друга по-зашеметяващи гледки. Добре че са направили парапети, на всеки завой може да излезеш от пътя, такова прехласване. Местните легенди за имената на градчетата от „Костерия Амалфина е Сорентина” са, че дева Мария е бягала и спряла тук, спряла там. Нищо чудно боговете да са го посещавали. Позитано няма общо с нашият италиански дипломат, там не са го чували. Праяно където бяхме намерили хотелче е същото поникнало сякаш на южните скали градче. Много е хубаво, разбираш защо са им така добри канцонетите, всичко там така въздейства, да запееш, да се отпуснеш. Опън Гейт се казваше нашият хотел. Великолепно място, вижте сами или .
Амалфи, като прочетеш малко за историята му се оказва, че е бил не по - малка или слаба република от Венецианската, но защо ли е по – неизвестен не ясно. Като се загледа човек, като че ли всичките тези градчета са строени само за картички.
През Бари към Игуменица. Хубав ферибот само дето ни събудиха в 3 часа да слизаме, а той едва в 5 ни изсипа от търбуха си на пристанището. От там ту магистрала, ту не, до Янина. Има какво да се види там от деспотството на Али Паша. Има островче с чудесни кръчми и музеи. От всякъде те черпят баклава за добре дошъл, с идеята да купиш, ама от толкова баклавички така се заслажда, че само вода ти се ще. И пещерата Перама си заслужава ходенето, тя е по-скоро дълбока отколкото дълга. Нощувахме в Мецово, много колоритно село донякъде напомня Копривщица и Ковачевица. Сиренето им наистина е страхотно и с узо и с вино може. Кокореци, сувлаки определено се почуствах по добре от италианските ресторанти. Хазайката ни (то си е хотел но те посрещат като у дома си) Калиопа се стараеше много. За всеки наш въпрос тичаше до речника.
Гърците явно са по – вярващи хора от нас. Всички кандила по пътя, а те са на всеки завой, бяха запалени и имаше цветя. Пример за това може да се види в Метеора. Тези там са строени с вяра, а не със злато и огън като Ватикана. Камък по камък нагоре, няма друг начин освен с вяра. Който е ходил е усетил, който не да погледа
От там се насочихме към Егейско море. Ней Пори, странно как толкова голям курорт го няма на картата. Като антипод на нашето черноморие там се строи до 2-3 етажа и на 100 м. от морето. Представете си плажът на Албена, кристално море, две алеи за пешеходци и хотелчета, по-скоро къщи, с ресторант или кафене отдолу. Гарсониера на тази първа линия е 25 евро. Направо да се чудиш защо толкова години инвестираме по нашето?! Нямам обяснение, и за капак е на по-малко от 400км. За няколко часа само бяхме в Солун, изумени сме от този град. Модерен, млад, богат, светещ, чист.
Към България, трепетът е разбираем. Границата, метакса от фри шопа и към дома. От светлата Гърция, вече е среднощ, в тъмното. Тъмно, но родно. За 3200 км не видях полицай и хоп в тъмно и тайно селце щрак – Превишена скорост, с 80 през населено място в 2 часа през нощта. Хванаха ме мен злодея. Е Добре дошли у дома. По нататък се гмуркаш в дупките от недоправената магистрала в тъмницата, няма една табела или лампа ама те ловят нарушители.
Карай, след такова пътешествие човек се зарежда с добро. Дай Боже всеки му!
Чао
Всичко е възможно
|
София - Рим - София втора серия [re: Димитъp]
