Oshte kogato Blagun zapocna tazi tema se zaeh da pisha neshto za Metsovo, no ostana nedovarsheno, edno, zashtoto mnogo me zatrudneava balgarskata klaviatura, a iskah da go napravea po-lesno za cetene, drugo, zashtoto imam rabota (kakto nai-cesto se opravdavame), a i na pocivka hodihme. Vse pak shte lepna tova, koeto uspeah da napisha, moje da se okaje interesno za neakogo. A, samo da dopalnea neshto vajno, spored men. V manastira Sveti Nikola (moni Agios Nikolaos) se namira edna neobiceaina po kompozitsia ikona:Deva Maria karmi Mladenetsa.

Мечово, Метсово, както го изговарят гърците или Метсовион, както го видях на някои карти, е едно малко градче на пътя Трикала – Йоанина, а също Гревена – Йоанина .
За неподготвения пътешественик то си остава такова – малко населено място вляво от пътя, което подминава изморен и бързащ да стигне Йоанина, Игуменица, Патра, Корфу... Искам да ви разкажа за него, защото мисля, че заслужава да го посетите, особено ако ви е на път.
Най-старият документ, в който се споменава името Мецово е от 1380 г. Името му вероятно има славянски корен, но гърците имат и втора теория, т.е., че произхожда от две гръцки думи “месо + вуни” – между планините.
Продължаващият разцвет на това малко селище се дължи на неговите дарители, но и на предприемчивостта и трудолюбието на жители му, в голямата си част власи. Наричат ги влахи, а те се самоопределят като ар`мании – аромъни и все още говорят помежду си на румънски диалект. Спомням си колко се радваха, когато се опитвахме да се разберем с тях на румънски, как собственикът на магазинчето викаше жена си с думите “ vino, vino, astea sant de-ai nostri” т.е. “ела, ела, тия са от нашите”, за разлика от жители на селата около Кастория, които знаят македонски, но се страхуват да го говорят.

Посетихме за първи път Мецово някак случайно. Бяхме се запътили в средата на август към някакво непознато село близо до границата между Гърция и Албания. Името на селото знаехме, знаехме и къде долу-горе се намира, но не го намирахме на картата, а часът наближаваше пет. За Мецово бяхме чували, че е интересно място – само толкова. Когато видяхме табелката набързо решихме да пренощуваме там и да проверим доколко това е вярно. И останахме очаровани! Влязохме в друг свят! Стръмни калдаръмени улички, интересна архитектура, чисто, зелено и много, много цветя. Тук видях обички във форма на дръвче и отрупани в цвят. Видяхме да разнасят мляко по домовете с гюмове, натоварени на катър. Видяхме дядо, който едвам се движеше да прибира захвърлена от някого на улицата хартийка. Това, което най-много ни впечатли обаче, бяха хората, облечени в национални носии. Не, нямаше някакво тържество, някакъв особен повод. Просто част от населението продължава да се облича традиционно. Може би заради туристите, но придава истински колорит, защото изглежда непринудено: възрастни жени отиват на църква, по-млади се връщат от пазар, дядовци в кафенето...

Слизаме по стръмната и тясна главна улица към центъра. Отдясно и отляво наредени малки магазинчета, барчета, фурничка. Продават изделия на традиционните за Мецово занаяти дървообработване и резбарство, сребърни накити, домашно тъкани килимчета, възглавнички, китеници, ръчни бродерии. Спираме в едно кафе с тераса с много цветя – мушката и петунии и с прекрасна гледка към реката и отсрещните планини. Чувстваме се спокойни и щастливи. Вече сме намерили къде да спим, намерили сме и място за колата. Тия две неща – спането и паркирането – не са лесни тук, но и при двете ни идвания намерихме места без предварителна резервация в пълен сезон, по-точно казано, в средата на лятото. Защото Мецово е и зимен курорт. В непосредствена близост има два ски центъра и се строи трети.

Какво можете да видите в Мецово? Много неща, но ако имате малко време, дайте предимство на музея на народните занаяти и картинната галерия. Тия две места са най-тясно свързани с най-новата история на Мецово и две личности, без които Мецово нямаше да бъде това, което е. Това са барон Михаил Тошица и Евангелос Авероф.