Трахикарпус е било. Но в ниските места и на север и на юг(където има инверсии) си трябва защита. Наистина обаче и тя е права: има десетки, а предполагам и стотици микроклимати, предимно на юг но не само, където трахикарпусът си вирее без никаква защита. Иначе разсадникът е на Кирил Донов - ентусиаст и маниак на тема тропични растения в България, посветил живота си, както с еказва на това. Намира се между Пловдив и Асеновград, пусни го на Гугъла, ще ти го изкара.
Финиковата ми оцеля, но тръгна от нулата - беше само с найлон, практически без защита, измръзнаха и листата, защото подходих много несериозно, а и честно казано нямах никакъв опит. само за един ден през декември, но имаше и два неколкодневни периода с около минус 12(минимуми). В момента новите гонят метър, но нямам намерение да им пробвам студоустойчивостта и ще я зазимя с поне двуешелонна защита(ров с биогориво(конска тор и слама), вътрешна изолация, отоплителен маркуч с термореле и външна палатка. Нищо по-малко от пълно запазване на красивите и перести листа няма да приема като успех. Иначе малките трахикарпуси - половината ще оставя без никаква защита, другите само с малка купчинка пръст, все пак им е първа година.
Вашингтонията, която направо лудна лятото и до есента ще има поне 10-12 нови листа, също ще защитя с тройна подсигуровка, много е красива и най-важното - бързорастяща.
А бананите... там маниащината ми излиза извън контрол и ще опиша едва в края на есента със снимков материал какво съм замислил.
Когато ставаме от сън, за да отидем на Църква, демоните ни подбуждат да заспим отново
|