Докато се рових в нета един път намерих пълна информация за лимона,но и аз още не съм изпълнила всичките изисквания:
Лимоните се размножават вегетативно и семенно. Семенно размножаваните лимони са по – дълготрайни, по – лесно се приспособяват към условията на отглеждане, обаче встъпват късно в плододаване. За задоволяване на любителските нужди се прилагат различни начини за размножаване, а за промишлените цели се прилага присаждане на семенна подложка. Присаждането на лимона може да стане по всяко време на годината, но най – успешно е, когато се извърши през пролетта или през есента. Присажда се на пъпка по познатия начин. Около 35 – 40 дни след присаждането дивата част над присадената пъпка се изрязва и тя се събужда за растеж.



Отглеждане



При нашите климатични условия най – добри резултати се получават при стайно отглеждане на лимона, тъй като не може да издържа на открито през зимата.

Съдове: За отглеждане на лимоните най – подходящи са дървените, а за по – малки растения – глинените съдове. Техните стени са порьозни и през тях преминава достатъчно въздух. Те не се влияят от външната температура, поради което температурата на почвата в съда е сравнително постоянна. Дъното трябва да има отвори. Най – добре е формата да бъде конична, за да стане лесно прехвърлянето в по – голям съд. Големината на съда трябва да съответства на големината на растението. Малки лимони, засадени в големи съдове, не растат бърза, защото в повечето случаи настъпва преовлажняване и се намалява достъпа на въздух да корените. Те се стремят да достигнат до стените на съда, а надземната част започва да расте едва след като корените изпълнят съда. Поради непрекъснатия растеж и уголемяване на растенията съдовете трябва да се сменят през една – две години с по – големи. След осмата година растението се отглежда в постоянен съд с размери 45 – 60 сантиметра ширина и 36 сантиметра дълбочина.

Почвена смес: Тя трябва да бъде рохкава, влагоемна и богата на хранителни вещества. Може да се направи, като се смесят две части чимова или горска почва, една част добре разложен оборски тор и една част чист речен пясък. Преди засаждането почвата се обезоразява. Това за малки количества може да стане по топлинен начин, а за по – големи – по химичен. Почвената смес се подменя периодично. Това става в края на зимата, преди да е започнал силния растеж. Най – добре е сменянето на почвената смес да се съчетае с прехвърлянето в по – голям съд. С цел да се запази микоризата почвата, полепнала по корените не се изтърсва.

Място: Лимона не обича резки промени на условията на отглеждане и затова трябва да има определено място. Най добре е през лятото да се поставя в затревен двор под шарена сянка и на защитено от вятър и течение място. Ако няма такава възможност се прави изкуствена сянка а около съда често се полива с вода.

През зимата лимона се внася в помещения. Поставя се по – далече от прозореца, за да не изстива почвата му. Ако в стаята не се пали печка, прозорците се затъмняват. Внасянето и изнасянето на лимона трябва да става, когато температурата в стаята почти се изравни с външната температура.

Поливане: Много често при поливането на лимона се допуска грешка, като водата се влива отгоре. За поливането се използват по – големи съдове, в които се поставя съда с лимона. Температурата на водата не бива да е по – висока или по – ниска от температурата на въздуха. Студената вода парализира дейността на микоризата, храненето спира за известно време и това затормозява развитието на лимона.

Измиване на листата: За активната фотосинтеза на лимона е много важно листата да са чисти. Препоръчва се веднъж на две седмици да се измиват с вода, която има температура на околния въздух. С измиването на листата се постига и овлажняване на околния въздух, а също така се премахват и някои неприятели.

Подхранване: Най – добре е лимоните да се подхранват с разтворен птичи тор, който се оставя една седмица да ферментира и на малки дози се дава в продължение на 10 – 15 дни. Количеството на тора зависи от възрастта на растението. От минералните торове могат да се смесят по равно суперфосфат, амониева селитра и калиев сулфат. От тази смес се слагат по една – две супени лъжици на лимоните до три годишна възраст през 15 – 20 дни. За по – големи лимони дозата се увеличава до 50 грама. Подхранване се прави и с добре разложен оборски тор, който се дава ежемесечно през вегетационния период от 250 грама до два килограма на растение в зависимост от възрастта.

Резитба: при стайно отглеждане лимоните трябва да бъдат удобни за пренасяне и затова се отглеждат с ниски стволове. Основнич летораст се почиства от странични разклонения на височина 15 – 20 сантиметра, а когато достигне 30 върха му се пензира. След като узрее се съкращава на 3 – 4 пъпки над изгладеното стебло. От тези пъпки се развиват първоразредните разклонения. Те също се пензират и се съкращават когато достигнат дължина 20 сантиметра, за да може да се предизвика образуване на вилообразни разклонения от втори разред. Така се постъпва и по – нататък, докато се получат клони от четвърти разред. Тогава короната е изгладена и дървото се оставя да плододава.

Плододаването преди пълното оформяне на короната затормозява растежа и затова, ако се появят цветни пъпки, те се премахват. Изграждането на короната при добре гледаните растения се постига за две години. Резитбите за поддържане са слаби. Изрязват се до основа всички плододавали малки клончета и клонките със сухи върхове, отстраняват се и силните клончета, които сгъстяват короната. Тези от тях, които не растат навътре се превиват за да се превърнат в плодни. Плододавалите по върха дълги клонки се съкращават до не плододавала дървесина. Когато дръвчето се изтощи и прираста му намалее, се прилага силна резитба за подмладяване, която се състои в съкращаването на 1/3 от скелетните и полускелетните клони и прореждане на обрастващата дървесина.