Здравей Максимус. Веднага ти отговарям на въпросите.
- Може ли да се ползва пръстта от къртичините? Трябва ли да се добавя към нея тор и пясък? Да, може. Това представлява така наречената ливадна пръст или чимовка. Образувана е от измрели тревички и ливадни цветя. Според района в който се намира ливадата, ливадната пръст притежава особеностите на съответната почвена зона, но едновременно с това си има и под зонални особености. Тя може да бъде както с кисела така и с алкална реакция (в зависимост от основната скала), може да бъде глинеста или песъклива. Обикновено при ливаден почвообразувателен процес се образува по- тежка, глинеста почва. Затова е желателно да се добавя пясък и тор. Пясъкът увеличава порьозността на почвата а от там подобрява и въздушния режим, а хумусът, който се съдържа в тора, създава микрогранули, които се слепват помежду си и създават троховидна структура на почвата. При всички случаи, след добавяне на тор и пясък, ливадната почва става още по-рохкава, което е желателно за използването й като саксийна.
Какво точно е компост и хумус? Компостът представлява изгнили до състояние на хумус органични вещества от растителен произход. Т.е. не е минал през храносмилателната система на животно. Знаеш, че в природата всяко растение, като умре, пада на земята и там, без да бърза започва да се трансформира постепенно до минерални вещества. По този си път - от органичното до минералното, то се спира за кратко време в едно особено състояние наречено хумус. Според климата в който се развива действието този хумус може да съществува хиляди години, или пък само няколко месеца. Така например в степите, където растат високи треви и всяка зима надземната им част отмира, а всяка пролет те избуяват отново, има едно много бързо натрупване на мъртви растителни остатъци. В същото време в тези степи има редуване на сух с влажен период. През време на сухия период разложените растителни остатъци коагулират в хумус и се натрупват в почвата трайно за много дълъг период от време. Така се образуват черноземите, които на практика са най-запасените с хумус почви. Там дълбочината на почвения слой достига до 1-2 метра. Като се знае, че 1см почва се натрупва за 1000 години, може да се пресметне за колко време се е образувал този почвен слой. Другата крайност са екваториалните почви. Там на практика хумус няма, въпреки изобилната растителност. Това е така, защото мъртвите растителни остатъци изгниват много бързо и се минерализират в условията на висока температура и ежедневни валежи.
В градинарските книги под компост се разбира растителни остатъци от градините на хората, които остатъци са лагерувани по подходящ начин - обикновено на купчини, заровени със слой от пръст или оборска тор. Тези купчини периодически се овлажняват и се прехвърлят с вила, за да може да навлиза кислород в купчината (процесът на хумификация протича при аеробни условия). След като растителните остатъци изгният до такава степен, че не си личат вече отделните тревички, а всичко заприлича на почва, тогава вече компоста е готов. Може също да се използва и полуразложен компост. Та мисълта ми беше, че хумусът е съставна част на компоста.
За блатния мъх. Такова животно в България почти няма (по-точно има съвсем малко). Това е едно растение наречено сфагнов мъх, което се развива в блатата в по-северните страни. В България има само няколко блата с такъв мъх и те са обявени за резервати - напр. рез. "Торфено бранище" на Витоша.
Мъхът се развива в плитките води на блатото и всяка година нараства нагоре, а подводната му част потъва. Тя обаче не изгнива защото съдържа консервиращо вещество - сфагнол. Така този процес е продължавал десетки хиляди години и се натрупват торфени пластове с дебелина по няколко метра. Торфът получен от торфения мъх съдържа почти 100% целулоза, без никакъв хумус и съответно без хранителни соли. Това е стерилен субстрат и се добавя към почвата само за увеличаване на нейната влагоемност. В същото време торфът в почвените смески увеличава и въздухопроницаемостта и олекотява субстратите. Затова на Запад се използва масово като съставка на почвените смески. Може още много да разтягам лакърдии на тази тема, но човек трябва да си зарови ръцете в пръстта и да я почуства и да разбере коя съставка за какво се слага и по колко се слага. Успехи!