Здравейте антиаграр. Не съм агроном, но уважавам техния труд и знания (също и на хидромелиораторите), защото не ям камъни. Относно озеленяването, мисля че прасковите са особено декоративни както в периода на цъфтеж, така и в периода на зреене. Да не говорим за ябълките, дюлите, бадемите, лешниците и т.н. Мисля, че те също имат естетически ефект и са достойни за вниманието на творците ландшафтни архитекти. Мисля че двете професии са взаимно свързани и могат много добре да се допълват, защото не е достатъчнон само да създадеш една градина, а тя трябва да бъде жива и в добро състояние дълги години, за каквото предизвикателство ландшафтните творци-естети, не се замислят особено. Моето убеждение, е че българите като народ (дори заклетите граждани) имат особен афинитет към това сами да отглеждао част от плодовете и зеленчуците си, стига да имат парче земя и това не влиза в разрез с естетическото въздействие на една градина. Класика в жанра е лозницата, без която българския двор не може. Ако ми кажете че един двор може да мине без сянката на лозата (или на кивито в съвременен вариант), направо няма да повярвам.
В заключение, няма особена разлика в отглеждането на разсад от зеленчуци и разсад на цветя, така че съветите ми са почти универсални.