Подкрепям напълно идеята ти, че сами трябва да се грижим за междублоковите пространства!

Наистина, много трудно е да се убедят хората, че това е нужно.

Ето още една много сериозна причина да се замислят дали не си струва да вложат малко усилия и средства в това начинание:

Ако сами поемем грижите за поляните край блоковете ни, можем и Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ДА КООРДИНИРАМЕ ТОВА С ОБЩИНАТА. И това не е само бюрократична спънка! Това е задължително УСЛОВИЕ трудът ни да не отиде напразно (т.е. да потъне в изкопа на нов строеж).

Координирайки действията си с общината, ние ще получим информация къде НЕ БИВА да се засажда висока растителност заради налична или планирана подземна и надземна инфраструктура. Това е важно, защото иначе там тя или ще бъде унищожена, или изобщо няма да може да си развие кореновата система.

Ако сме напористи и конструктивни, ако представим собствен издържан проект или поне добра идея, може дори да получим помощ от общината - било във вид на професионално изработване на крайния проект, било във вид на материал за засаждане, било като работа (не всичко става без никаква техника и професионални работници, а общината разполата с такива), било като комбинация от избоените.

Но най-вече в качеството си на ИНВЕСТИТОРИ в кварталната инфраструктура трябва да искаме от общината ГАРАНЦИИ че въпросните площи няма да променят предназначението си и ще си останат ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ, че НЯМА ДА СТАНАТ нови СТРОИТЕЛНИ ПЛОЩАДКИ в и без друго прекалено плътно застроените столични квартали!

Ето това трябва да имат пред вид тези, на които им се свидят 10-те лева или колкото там си решат по съседски да отделят годишно за зелените площи - че тези 10 лева хем ще направят изгледа им през прозореца по-приятен, хем ще са като застраховка срещу това вместо дръвчета пред блока им да им изникне нов бетонен колос...