залогът беше твърде голям, мили...хем предупредих, че разкривам идентичност.., но на кого му пука какво ще си помисли света за него/нея? Нали сме големи хора и си носим отговорност сами за себе си? Откъде накъде да се нуждаем от грижа??! Толкова потресаващо може да бъде само едно безумие, което не помня да е почнало от мен. Имаше надежда, докато изглеждахме безпомощни, но, за да не съм прекалено черногледа, ето - ще похваля днес...немислимо беше преди 5-6 години да разчитаме в тази виелица на интернет, на организация, на солидарност при справяне с кризи, а сега е различно. Не само лютеницата ни е виновна.
кофти е да си припомняме балканските войни от 1912.Явно и историците имат вина.
разбира се, че всичко се струпва на нервната система и че тепърва почват да ни застигат последствията, но не бива да разнищваме тази хроничност, защото това не води до нищо добро. Няма как да накараш някого да те обича. А признанието, че нямаме лични отношения, само потвърждава подозренията, че не му/й е пукало, докато ти си се опитвал да се крепиш, за да не те затрупа лавина. Сега, от позицията на времето, е много лесно да се обърнем назад и да си простим, защото човек си прощава много, но никога не се сеща, че е изгубил човешкото в себе си по пътя към върха.
не, не са лоши момчета и сега ще те подкрепят, защото става въпрос и за собствената им младост, за собствените им огорчения и надежди. Излишни станахме.
...ето, миличък, не чета там, където не искаш сега, защото там не пише всичко за монархията...и все пак, и все пак имам гръцко потекло..
е, то затова така...нямаме ден и нощ, а само задължения...да са живи и здрави всички добри хора!
зная, че ми ръкомахаш днес, но както виждаш не се противя и те оставям да си направиш изводите за несъзнаваното.
разбира се, че здраво държиш юздите..все пак зад всеки успял мъж стои една умна жена!
не ми се говори, миличък. думите уморяват и без това уморените труженици...ние забравихме да бъдем внимателни към себе си, защото няма друг път към огледалото да види собственото си отражение. не, не може да се сбърка, когато усещаме грижата на някого за себе си...
не, не е забавно джентълменът да загуби галантността си и няма по-голямо унижение от това да си го причини сам. Всички позитивни приказки за наученото и приложеното са само плахи опити да се потърсят нюанси...но резултата е смазващ. Няма как да се върне времето назад.Редактирано от Blackeyes на 07.01.17 00:28.
|