какъв невъзвращенец? човекът се бори със зимата и провинциалния живот. Олимпия умря...и Александър Македонски е потресен от спортния й дух да трови всички наоколо. Страшно е, отвратително, изтормозващо и неразбираемо. нямам идея как може да се стопли душа, в която върлуват само вълчи проекции. Жестокостта стана нещо ежедневно и наистина сме травмирани, щом не разбираме, че грижата за себе си е и грижа за другите...как мога да разчитам на един ласкаещ младеж, който те зарязва на бялата смърт и се извинява за това със задължения към семейството?? не е страшно, ако не са дистанциите, които ни делят и момента, в който сме другаде, а не при тях. Изключително ги изложи админът с неподготвеността им за зимата.
това е изводът, за съжаление. на този млад грък не може за нищо да се разчита. на дунавския бос му е толкова весело да гледа само отстрани сеир, че изобщо пропусна да покаже някаква солидарност и приятелство в нужда. на войводата му е по-лесно да вижда снобското в екстравагантността, отколкото да се ангажира с битови въпроси...хора са, ще си ги гледаме, пък може и някъде за нещо да са полезни.
о, не, това не е някаква приказка с добър край, миличък. спи ми се, точно като на път през снега, от който няма как да избягаме. Да, цяло чудо е, че не съм се озлобила след всичко това и да, няма смисъл да се човърка, когато човекът е толкова наранен. Хубав ден!
ми това ще правя - ще си поспя.Всички се виждат накрая...сигурно не сме безгрешни и ние, сигурно е. Все пак съм взела някакви мерки никога да не изпадам в такива ужасяващи крайности спрямо децата си...
да, важно е, че ти разбираш за какво говоря, защото иначе излиза несвързано и абсолютно неразбираемо като поток, който криволичи. И това бе една от целите, която е постигната. Все пак сюрреализмът извън професионалната литература има за цел и да отблъсква. И като се анализират текстовете, стига ли се до крайното желание на мод-а да останем без работа? Предложих му, да, предложих му да се оплаче, че да си седим в къщи...цялото им поколение и след тях децата им, неизолирани от този безкраен празник-живот, нямат мяра, защото истината е, че всъщност малко се мисли, ако изобщо на някого му се мисли.
разбира се, че трябва да си постигат целите, да ни оставят без работа и т.н. Предложих му начин да се случи, но не се съгласи, а го направих, защото човек има ограничено време и търпение, за да пропилява себе си в страхове, омрази, безразличие и разруха. Излезе, че ще стане смешен, ако предприеме действия по осъществяване мечтите на виртуалния ЛЪВ.
а, и той ме изненада без клишета. Предложи ми цялата власт, а аз я отказах. защото това си е наказание след всички травми, на които станахме свидетели. Не може да си владее омразата. Сигурно си има основания за всичко, но не е по-различен от връстниците си, които нямат спирачки. Докато 1989 г. отне младостта на едни, на тези в средна възраст им разгърна възможности. Не е редно две различни поколения да теглят с еднакви експертизи и знания колелото на прогреса, а признанието да е само за по-обиграното от живота. Така мисля. Редактирано от Blackeyes на 06.01.17 15:13.
|