Това е типично изказване на човек, който нищо не е способен да създаде, но за сметка на това само гледа в канчето на другия и му завижда и се чуди какво да измисли, за да се самоуспокои, че е е накадърен и не става за нищо.
Ето, аз например съм много мързелив. Но съм разбрал, че за да си добре трябва:
1. Да можеш да правиш нещо, необходимо за другите
2. Да го правиш това нещо, независимо дали те мързи или не
По тази причина аз правя това, което мога, без да се оплаквам, че някой щял да ме гледа и че цярят не дал, работя много, въпреки че съм мързелив, и изкарвам добри пари. И като си свърша работата за деня да не съм луд да се забавлявам с нещо високо интелектуално или с нещо, което да обсъжда големи проблеми? Да не съм идиот да го правя, след като цял ден съм се борил с проблемите, та и като си почивам, пак да си пълня главата с тях? Затова си почивам с нещо леко и незангажиращо и търся именно зрелища, а не философстване.
А колкото до неграмотниците, дето цитират чута от дявол знае кого мисъл "хляб или зрелища" - всъщност верният цитат е "хляб И зрелища" - и това се е отнасяло за ЖИТЕЛИТЕ на Рим, т.е. за обитателите на Римската Република (Империя), които юридически са имали правото да се нарекат "римски граждани", независимо къде са живеели - дали в самия Рим, в Равена, в Атина, Лондон (който е основан от римляните, ако не знаете) или в Мала Азия. За всички жители на Рим и хляба, и зрелищата са били безплатни, т.е. те са имали осигурено безплатно минимално прехранване и осигурен безплатен достъп до публичните забави. По тази причина целта в живота на повечето "неримляни" е била именно да заслужат възнаграждаването с "римско поданство".