О, колко пусто е във този залив
без теб, любими...
Взирам се до мрак
във далнината със надежда
да зърна твоя галеон -
летяща над вълните
бяла птица.

Сърцето ми долавя,
че Смъртта отново
стои до теб
и чака ,
също като мен,
да те прегърне.

Ти си ми казвал,
че аз съм ти животът,
че само тя едничка
ще ни раздели...

Обичам те безмерно,
скъпи мой,
дори бих предпочела
друга,
жена от плът и кръв
да бъде ми съперница,
но не и злата Смърт,
защото
единствено пред нея
немея,
чувствам се безсилна.