Ода за ревността

Тя е огънят изпепеляващ,
подправката отровна,
ала и билката вълшебна
на любовта...

Тя е пазителят на дверите
свещени
на истинската страст
на обичта,
граничеща със лудост,
на обичта
с безброй лица.


Тя, ревността,
хем е прокълната
хем е мъчение,
хиена
със светещи
очи във мрака,
но може да е и свещена
пазителка на Любовта,
която хвърля в гаснещия огън
на страстта
искрата,
от която лумва
пламъкът отново.

Тя може да убива
има власт и да възражда
опасна е,
но истинска,човешка,
греховна
и безгрешна

Тя притежава силата
да бъде и прекрасна -
магьосница и фея,
която блудкавата
и омръзнала
до болка
нощ
нощ - дълг
и бреме -
да превърне
като с пръчица магическа
в нещо истинско,
в изпълнено
с желание и дива страст сражение,
в любовна схватка,
чийто пожар
възражда
върху димящите руини
дори и
мъртвата любов

Тя може и страстта изпепелена
да ги превърне в крилата птица
птица Феникс...

Където няма капка ревност
там е мъртва обичта,
сред пустош от омраза
и руини на отколешна
безкрайна нежност.

Ето защо вие, странници залутали,
в страната омагьосана
на любовта,
когато
до оазиса достигнете
Не бързайте
да пиете изпърво
от извора
със живата вода,
за да наситите
неутолимата си жажда
а първо гребнете
от извора отровен
на ревността
поне две пълни шепи,
отпийте малко
и полейте цветето,
разцъфнало
под сребристите лъчи
на пътеводната звезда,
която ви е светила
във мрака непрогледен
на пустинята.

И не забравяйте
и в най-щастливите си мигове
вкуса нагарчащ
на ревността,
когато грижите се
за свойто цвете,
разтворило
листенца
под шатрата,обсипана
със звезди-светулки
простряла се като небесен купол
над пустинята.

За да пламти, да ви е сладка,
да не вехне
Любовта
към живата вода
добавяйте
и капка ревност
от извора
отровен
на оазиса благословен,
в страната омагьосана.

Редактирано от efir на 04.01.01 22:52.