Спомен от стария Пловдив

Заскрежени дървета, улички стари
ослепели от вихрушката властна фенери
целувки, от които ти секва дъхът,
скрити зад завесата копринена на тъмата,
за да станат една от загадките
на стария град,
който никога не издава своите тайни...

Заледени искри припламват върху леда
Двама изгарят в прегръдките на студа.
Забулена с облаци ги засипва със звезден прах
безмълвната шатра - безпристрастен купол.

няма птици...
Няма минувачи...
Няма звуци...

само прозорците
зад свойте пердета дантелени
са неми свидетели
на борбата между светлината и мрака,
на задъхания ритъм на танцуващия
във плътта и сърцата
бесен, шеметен ритъм
Танцът на двамата луди,
които се щурат във нощта непробудна
със запалени факли
Като двама обречени
като прокудени
от прозата
а и от поезията
на реалността.

На сутринта чистницата зима
грижливо бе заличила следите
и на минувачите, и на влюбените.