Лабиринтът

Лутането из лабиринта
е предизвикателство
риск
и
опасност

Отново
съм
поела
по тайните пътища
и пътечки
които сами ме водят
мамят
подканят -

накъде

и аз не знам,
но лабиринтът
е картата на битието
каквото има да става
ще стане
важното
е
да не си
на колене
да не се молиш
за хляб
за любов
да не се унижаваш
за каквото и да било
за нищо
на света

Отново съм в лабиринта
понякога долитат божествени звуци
понякога ревът на ранен звяр
или песента на птица
или заповедите
на цар всевластен
отправена към пазителите
на съкровищата
скрити дълбоко
в недрата
на
лабиринта...

А там?
Кой кого води
не се знае
важното е,
че не ме е страх,
че поемам риска
да кривна
по опасна пътека,
ако реша,
или да тръгна
по пътя,
който
сам
се
отваря
и се ширва
като люляков
хоризонт,
зад който обаче
не е ясно
какво се крие...

Дали има изход?
Не знам.

Важното е
че съм в лабиринта
на онзи живот,
който аз избрах
или отреди за мен съдбата,
или ми бе даден
по волята
на Универсума
или онзи живот човешки
заченат
по ничия воля,
освен на моите
родители -
аз съм дете на любовта.
На тяхната Любов.

Все ми едно
дали ще намеря изхода
избирам предизвикателствата
на омагьосаните пътеки
на неведомите пътища
нишката на Ариадна
дори да се изплъзне
от ръцете ми
моята
сребърната,
ще ме води...

Към любовта
аз знам
тя се върна
птицата отново
е кацнала
на рамото ми.