Когато
на времето ни
земно
и оскъдно
Колелото
се върти
танцуват своя
ту вихрен
ту бавен
танц
сезоните...

И всеки
нещо ни дарява
нещо ни отнема

Защо ли?

За да ни плени
във свойта фина плетка
Животът.
А той е
не само
война,
омраза,
болка,
насилие.

Той може
да бъде
отмервана
и от часовниците
земни
и от часовниците
космически -
със стрелки
от злато и сребро -
Красота на човешкото
Битие,
чието друго име е
Вечност.

Онази Вечност,
където
от очите
на човеците
също извират сълзи
от щастие или мъка...

Тези сълзи са святи,
защото рукват
от най-чистия извор
благословеното
изстрадало
туптящо
в ритъм шеметен
живо, пулсиращо зад ребрата
и на Адам, и на Ева
светилище,
Сърцето

Светилище,
наречено
Любов