|
Тема |
Отговор на Киплинг - from Efir [re: ПЪTниk] |
|
Автор |
efir (ентусиаст) |
|
Публикувано | 10.12.00 14:21 |
|
|
When
Когато себе си ти преоткриеш и истинския лик на същността ти огледалото магическо разкрие пред смаяния взор на капките сълзи извиращи от извора най-чист от центъра на твоя Универсум - Сърцето...
Когато паднал си на колене, но имаш сили кървящ, недъгав, немощен, от глутницата алчна дори и пълзешком да се измъкнеш...
Когато любовта те осени и сложи ти клеймото неискан, нежелан, низвергнат но твоят чист и вихрен плам не гасне във вихрушката ужасна и безмилостна за твое щастие...
Когато смъртта отнеме най-скъпото ти и те потопи във бездната на хаоса и мрака но ти възкръснеш пак не само заради живите но и заради мъртвите защото няма смърт смърт няма...
Когато страха обсебващ ти надвиеш сам със смях, извиращ от лабиринта тайнствен на твоя Център най-свещен във който времето линейно танцува с Вечността, наречена безкрайност...
О, птицо моя, щастие, ела усещам как летим отново в небесата... Това, че твоето докосване усещам и този полет шеметен дори това ми стига Защото този полет щастието мое прави свято...
Sik!
Redaktirano ot efir na 10.12.00 14:36.
|
| |
|
|
|