Да.
И аз се чувствам дребничка, нищожна, сгушена и няма когато прочета нещо, написано от Дзвера, от Лилитук, от Здравко, Боряна, някой абсолютно непознат, аркадашко също напоследък доста ме замисля. Те наистина ме карат да онемявам.
Понякога успявам да погледна през някакъв прозорец, отворен от тях, не през моите слепи очи.
Помагат ми да търся своите отговори.

Мисля също, че и не пречи човек да си казва нещата с думите, които му идват - в някакъв си ред. Независимо дали това е поезия.