Позволи ми да мисля за тебе. Да си спомня за тебе. Отново да се влюбя във тебе. Бъди ми и жена, и сестра. Аз не мога. И не зная защо, но не мога да приема, че всичко е просто акробатика някаква в тъмни и самотни квартири. Самотна и звънтяща възбуда, с която ме измамва коняка... Лъжа е и оркестъра, който засвирва, и ръката, която ме търси, и жената, с която аз станах и танцувах туист... Аз не мога да живея без кратките срещи по крайбрежните улици. Просто да потъна в дълбоката сянка на дървото, което се вслушва в гласовете ни... Колко е смешно. А е страшно, когато те няма под дървото, което забрави гласовете ни, смешните думи и прекрасните думи, които ти отнесе със себе си... Мила. Позволи ми да мисля за тебе. Да се влюбя във тебе. Отново да повярвам във тебе. Бъди ми и жена, и сестра. Съществувай! Неизвестно с кого - съществувай! И си спомняй за мене понякога. ( http://slovo.orbitel.bg/fotev/pozvolim.htm )