Отдавна си заминаха поетите.
Купонът свърши, паднаха завесите.
Да гледаш отстрани е басня тъжна.
Сейно лирик на процедура тръжна.

И как да се набутат сред шамарите?
Какво ще правят рози сред шопарите?
С крещящите посредствени калинковци
братчеди, парвенюта или синковци?

По пътя труден тръгнаха без бой.
Че кой ще се опълчи днес на Той.
С глава да удрят тъп но остър ръб.
Та после да се давят в глуха скръб

И свърши се! Остана празна сцената.
За кървав край облизва се хиената.
Когато паднал се за милост моли
в небе забравил задни части голи.
Той милост никога не ще получи.
А срам и болка що е ще научи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите