не пиша в този клуб, но много ми хареса темата ти, която волно или неволно беше породена в моята тема за автоматичния римотърсач, така че ще си позволя да ти отговоря.

Ако си мразил литературата в училище, може би не си се страхувал чак толкова от математиката, физиката и други подобри предмети.

Та има една наука или подразделение на наука, наречена "психофизика". Психофизиката има доста интересен подход към оценяването. В обективния свят (казва пс.физиката) има СИГНАЛ и ШУМ.

Способността на един наблюдател (разбирай читател, експерт, критик) да оценява се измерват по няколко направления, които не зависят напълно едно от друго

ПЪРВОТО нещo e до колко наблюдателят може да разграничава СИГНАЛА от ШУМА. Kазано на поетичен език - до колко наблюдателят може да разграничи боклука от шедьовъра. Това се определя по следния начин - на наблюдателя му дават неща, които да оценява с ШЕДЬОВЪР или БОКЛУК. Част от тези неща, които трябва да бъдат оценени, са шедьоври, друга част са боклуци. При тази простичка ситуация се наблюдават четири възможни варианта на избор:
- наблюдателят казва Шедьовър на Боклука
- наблюдателят казва Боклук на Шедьовъра
(това са грешките)
- наблюдателят казва Шедьовър на Шедьовъра
- наблюдателят казва Боклук на Боклука.
(това са верните отговори)

ВТОРОТО нещо е критерият - наблюдателят може като цяло да е по-склонен да казва Шедьовър отколкото Боклук (т.е. да има либерален критерий) или може да бъде по-склонен да казва Боклук отколкото Шедьовър (има консервативен критерий). както писах и по-нагоре, критерият няма връзка към това до колко можеш да разграничаваш Боклука от Шедьовъра, освен ако не казваш на всичко Боклук или на всичко да казваш Шедьовър - тогава или ще определиш грешно шедьоврите или ще пропуснеш да изхвърлиш боклуците....

Ако следиш мисълта ми до тук, ще се опитам да стигна там, накъдето бях тръгнал :) В "поезията", че и в прозата избуяваща напоследък по сайтчета и седенки наблюдавам 2 неща. Едното е размиване между Шедьовър и Боклук. Аз не съм на мнение, че това са субективни понятия и че добър или лош текст са определения, които зависят изцяло от начина, по който ще се отрази текста в индивидуалността на конкрения читател. Има си обективни критерии, макар че темата за тях сигурно би била безкрайна и изпълнена със спорове.

Другото нещо обаче ми е по-интересно - критерият. Дори ако се абстрахираме от това кое е боклук и кое шедьовър, забелязвам интересния феномен - поети четат поети и си говорят с други поети за поезия. Колко "чисти" читатели има в този клуб например, които поне от време на време да не пописват тайничко? Може би затова, критерият е изключително либерален - все пак утре човекът, чието "произведение" обсъждаш, може да чете твоето творение...

В резултат се получава едно откъсване на стихопишещата (или стихоплетстваща?) общност, което според мен те кара да мислиш за конвеерна поезия, да не обичаш да четеш поезия и особено българска такава и т.н. Може би и ти като мен нямаш време да пресяваш зърното от плявата и да търсиш перли в купчините боклуци. Аз имам време да прочета това, което способни наблюдатели са посочили като шедьовър и което на всичкото отгоре е издържало теста на времето. Част от тези шедьоври ми импонират, друга част не са мой тип, но всичките носят белезите на таланта....и докато мога да избирам, ще си влагам времето в четене на шедьоври, а не в писане на боклуци

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите