|
Когато вярвам във теб,
когато още имам сили
да те обичам,
кагато знам, че ти си
едничкото основание,
че си смисъл,
че си въздух, вода и живот,
че си огън -
земя под краката ми..
Тогава съм странна и бляскава,
ставам своя и чужда и ничия,
и магьосница,
и развратница,
и добра, и жестока,
но истинска.
Когато имам очите ти,
а света е разкъсан от щастие
и ръцете ми пишат признания
върху счупените разпятия –
тогава съм черна и кървава,
и дете, и наивна, и блудкава,
и червеното е понятие,
а пространството е нащърбено
от разбити в стените проклятия..
Когато още имам надежда
и съм светла и дива –
молитвите
са отчаяни,
грешни и мамещи
и съм тъмна, и дявол –
обичам те..
Ако вярвам във теб,
ако има път
към ръцете ти и си истина –
ще разпъна отново човеците
и ще тръгна –
смирена, пречистена,
за да легна в нозете ти –
нова, сътворена и тиха
от болката
на постигнатото откритие,
на захвърлените окови..
----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..
|
когато-тогава и колкото-толкова
