,,мечка и рибка
и зайче, и птичка,,ст.кинг

когато бях само чувство,без път и без кости
когато всяка твоя мисъл,поглед,дума
ме запращаше в небесата или ада...
когато говорех на друг език с птиците,рибите,цветята...
и ме дариха те с перо,люспа и листо,
да не се загубя,да оцелея,да се върна...
каза ,,край,,
и аз се влюбих(или пък умрях...)
в кривата усмивка,в мекият ти поглед и острият ти смях
в бронята и огъня отвътре
в сънения,ти,сутрин и умората след работа
във вируса ти в кърпата за нос
в жасмина и нара
в синята покривка на карета и делвата с дивата роза
в мократа пръст и сухата трева
във вечна студените крака и червеното ти яке
в неразбираемите ритми и тръпкте когато...
спиме...нощем...
твоите грхове аз взех
и ме проклеха(благословиха)замята и небето
мъката да ,,съм,,
болката да ,,знам,,
Евредика,Орфее,те викаше от Долната земя
ужасена,изгубена,подгонена от
диви вълци,призраци и самота
и я пазеха само перо,люспа и листо
После,в ,,Онази,,сграда,в стая #13
някой друг каза,,край,,
( КАКВООООО???)
светлината ме изпълни,поех дъх и...
оживях...