Пълзишком се прибирам в нощта,
ухая на уиски с фъстъци в мрака,
спиртосана в мен съвеста не заспива тя,
след алкохолна фиеста съм с тревога в
душата.

По публични домове с приятели верни
не само с жени, но и по таверни,
но въпреки всичко не намирам покой,
не мога да го литна нагона си мой?”.
И с по три мацки да заспивам разтрелян,
неведнъж заспал в храсталака съм бил намерен.

„Отивай си лягай, уморен съм сега.
- говори несвързано в мен съвеста”
и тогава бутилката отпечатана вдигам.
Тя ме гледа в кафяво и тъжно ми казва:
„О, мили клиенте, внимателно да не умреш
замъти разсъдъкът си за да разбереш,
какво е да летиш в други галактики
усвоил перфектно алкохолните практики
* * *