Дивна

Дивна си като река,
спускаш се в сърцето
като магия, като мисъл
– тръпка от перото по ръката, (разбирам какво имаш предвид,но повярвай изобщо никак не се разбира,сравнението трябва мигновенно да те порази!с кристална яснота и изображение)Освен това ти липсват две срички за ритъм.
Като летяща в танц пеперуда по полето, (сладникаво клише,не ти помага на първия стих!аз бих го махнала като паразитно)


Като изгубен аромат от рая, -1
вдишвам те, -2
как ме стигаш? -3(скъсявам и изчиствам зада учеся ритъма и да нагнетя напрежението)
Непонятно.-4
Аз не зная.-5
Като поглед от високо
как ме провокираш,
как изтръпвам като те усетя!
приключение дълбоко, сякаш гмуркам се
и няма мисъл,
Няма, няма тяло
в тебе времето е спряло
щастлива, равноделна снимка.

Миличко, до мене спинкаш:-))))) (рамка на картината която си нарисувал и важен акцент!)

Следвам те, като дете
очакващо подарък,
в бъдещето преживяващ (без нов,защото подлагаш на съмнение трайноста,щом сега е нов,може би утре не.А и това не е важно,
излишно уточнение,по- важно е,че е спомен ярък)
спомен ярък,
с белезници за леглото-вързан,
под челото, под превръзката,
щуреещ поглед
ти разстрелваш ме
авантюристично
с емоции, красиво,
тресеш ме лудо, диво,
с любовен ток
и после оставяш ме в безкрая,
да припознавам в теб и спомена за рая,
да те абсолютизирам като притча,
лудото, което ме вълнува,
дивото, което в мен будува,
е сливане в съзнанието ми.
Това е
-така май се нарича?
Чета те по звездите като върколак
и тази нощ оставила си си следите
навярно съм отровен от древният нектар,
превърнал съм се в нощен, бродещ звяр .....

Направих ти редакция дано не се обидиш,но наистина е красиво а си го направил много неясно и разводнено.Така ми заприлича на младия Байрон!Просто красота,но замътен замъглен образ.А става и за текст на песен.Нещо металничко или рокче.