Моето е един умопомрачителен сонет на Неруда; ето го:

Не тръгвай надалече ни за ден,
защото този ден ще е безкраен,
и аз ще чакам дълго, както чакат
на гарата задрямал нейде влак.

Не тръгвай надалече ни за час,
защото всичкият блуждаещ дим и всички
безсъници в света ще се сплотят,
за да убият моето сърце.

Да бъде сянката ти цяла върху пясъка,
да не отлитат твоите ресници:
не ме оставяй ни за миг, любими -

защото в този миг ще си така далече,
че цялата земя ще прекося с въпроса:
дали да чакам, или да умра веднага.