Във пек и зной на мойто Лято
предвкусвам ясно Есента:
красива, шарена и многоцветна
- със болките си иде тя.

Дано е мъдро търпелива
а не наивна като Пролетта,
коят' край мен премина
със уханието на цветя.

И ето Есента ми иде,
а аз сред пищната гора
Цветя отново търся
с химери в моята глава.

А знам, че Зимата е бяла,
кристално чиста и студена,
и Душата ми в нея е умряла,
преди гибелта си да приема!

Тих Южен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите