Непосилно е да се даде рецепта за това...особено когато такава вероятно не съществува...Най-трудно е когато любовта е неизживяна, недоизказана...Тогава се питаш "ами ако.." и не можеш да продължиш напред, не и сама, не и без онова пулсиращо и болящо те нещо, което те е стиснало за врата....Всичко сме го изживяли...или изживяваме.Всеки сам за себе си трябва да се страви. Другите можем само да стискаме палци.

"В безумството ми влизай тихо...
на пръсти...
преди утрото...."